Демонтажът на паметника на съветската армия задейства обичайните спорове, които тук няма да припомняме, те са ясни. Но понеже вече се споменава нещо, с което сме съгласни - че там трябва да има български паметник, се налага отсега да помислим за градивни, смислени предложения. Ето няколко:
1. Паметник на зимата, която ни изненадва
В крайна сметка е добре да се избере и нещо, което е характерно и типично за столицата; нещо, в което никой не се съмнява и всеки изпитва, знае и разбира. Ето защо зимата, която ни изненадва, ще стои добре. Как трябва да бъде скулптурирана подобна композиция? Дали това трябва да е огромна фигура на лавина, която заплашително се издига във въздуха миг, преди да се стовари върху главите ни? Или танцуващи снежинки, които да валят над арка, подобна на "Светлината в нас"? Не, неправилно подхождате, обмисляйки го предварително.
Нека скулптурът да ни изненада.
2. Паметник на лъвчето
Когато с гръм и трясък бе демонтиран Оня паметник пред НДК, който наистина беше нелеп, на негово място се появи едно лъвче. Това нищо и никакво лъвче, за разлика от грандиозния си предшественик, прилича на нещо като универсално клише. То може да се прилага във всички случаи - просто слагаме лъвчета навсякъде и това е - никой няма да се скара за тях, никой дори не ги забелязва. Туряй лъвче и продължавай напред - то винаги работи.
3. Паметник на обединителя на нацията
Все още не знам какво означава "обединител на нацията", въпреки че непрекъснато се апелира за такъв. Струва ми се, че обединител на нацията може да бъде само напълно тоталитарен или авторитарен човек (защото демокрацията общо взето означава състезание, което изисква отчетливото разединение, наречено "многопартийна система"). С други думи, направо да мислим за такъв тип обединител, който да изгрее на почетното място в центъра на София. И когато настанат страшни и разединителни времена - т.е. едни критикуват други, други-трети, трети-пети и т.н., да отидем да поднесем венци на обединителя на нацията и да почерпим вяра и пример от него. На вашата забележка, че очевидно обединителят на нацията трябва да бъде възрожденска фигура, отговарям съвсем смело - почакайте, почакайте...Колко му е да се скараме и за Ботев и Левски, нищо по-лесно няма.
4. Пилон, на който да има пилон
На принципа на телескопичната палка. Пилонът стига до определени метри и след това от неговата вътрешност, ако преценим, може да се изтегли още един малко по-тънък пилон, който да ни даде допълнителна височина. Вторият пилон ще се издига нагоре само по време на националните празници, докато първият ще си стърчи във всички останали дни. Така ще имаме пилони за всякакви нужди и ситуации, а туристите ще се объркват, питайки се защо вчера паметникът е бил по-висок от оня ден и ще го отдават на зрителна самозаблуда, предизвикана от твърде бурен нощен живот.
Автор: Георги Петров
