Вече нищо не ни трябва, нали? Изпаднали в ступор през последните дни, безмълвно преживяме останките от някакъв разум. Питам се, дали е възможно, когато се наситим с нечии сълзи и гняв, да хвърлим това зряло иначе лицемерие и да погледнем назад. Защото там остана онова, което жертвахме. А то е много. И пак ще ни тежи. До следващата криза, в която чупенето на пръсти и кравешкият поглед отново ще са патент на овластените спасители.
А те, докато търсиха истината, недоверието зарази Странджа. Докато чакаха проби, лъжите произведоха сензации, докато декламираха становища - избиваха. И така всеки слух стана догма, а всяка лъжа - кръст. Истината се подплаши към гората, където никой от полето не влиза. Или не точно сега, когато раздават курбана.
Отвъд карантината и в надпревара за истината, някои пак подхванаха Гинкиното. За хорото обаче няма толкова желаещи - всички дъвчат тютюн. Патриоти в бели премени търсят себе си сред лобита. Други - режат клона, на който седят. Бавно, публично, надявайки се на спасение - заради истината. И вече дори не я купуват с пари. Трябват им гаранции, че с късите си крачета, няма да стигне далеч. Само толкова! Само един лобизъм в повече...
Крещите за правда - ето ви антикризисни мерки. Искате спасение - разписано е в законопроект. Трябват ви обяснения - раздадоха доклади. Четете! На глас! И да чуят глухите, че “ситуацията е овладяна”, че “коалициите са стабилни”, че пари има за всички и от сърце. Че дори реформи текат. Ала останете верни на слуховете. Така или и иначе - на истината краката са къси. Така или иначе тя е под карантина. Така или иначе никой не признава аргументите ѝ. Какво ви пречи да ръкопляскате на заблудите? Все пак те обират овациите, докато истината свари да си обуе чорапите.
Вече нищо не ни трябва, нали? Палете кладите, защото е време за лека нощ!
Автор: Румен Скрински
