Този момент донякъде се очакваше. Генарал Мутафчийски не издържа, изпусна си нервите и каза нещо недопустимо: "Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат!". Интервюто беше с Миролюба Бенатова в предаването "Алтернативата".
От този момент насетне с Мутафчийски е свършено като публична фигура. Публично доверие се гради бавно и се разрушава с една простотия (освен ако не си Бойко Борисов, но там ситуацията е друга и страшна). Големият плюс на генерала беше именно хладнокръвието - това да не си изпуснеш нервите пред Ива Николова и Беновска всеки ден на всеки брифинг можеше да влезе като психологически тест за летец-изпитател. Пред Бенатова обаче ситуацията е друга: въртенето на шиш е дълго, изчерпателно и няма застраховка, че няма да кажеш най-грешната възможна фраза. Между другото: на видеото на няколко пъти с просто око се вижда работата на монтажист и изрязването на кадри. Интервюто, представено в този му вид, е около 20 минути. Пита се: колко е било в действителност? Час, час и половина? Не е изключено.
Къде Мутафчийски сгреши? Проблемът не е само в интервюто, където бе принуден действително да обяснява за всички грешки, които здравната и политическата система правят, но отговорността не е единствено негова. Сгреши за друго: че въпреки оттеглянето от редовния брифинг, продължи да присъства масово и всекидневно в медиите, при положение, че бе ясно, че отдавна е в бърнаут. И още нещо, което може да се подозира: вероятно ласкателствата на Борисов и честото им общуване са се отразили по още един начин - генералът да е прихванал от премиера особения стил на поведение пред журналистите, но да го е адаптирал, както се и видя, по най-издънващ начин. Човек трябва да е внимателен, когато трупа стил на поведение от друг, който състави цял тълковен речник на обидите към журналистите.
Но нека все пак кажем по отношение на най-скандалните думи: "Много хора ще измрат". Че те не могат да се казват по този начин в ефир е безспорно. Но не са, за най-голямо съжаление, безспорна глупост, сами по себе си. В момента, зад чувството за някаква следваща фаза, в която икономиките се отварят и коронавирусът намалява, има една сурова и неприятна подробност. Тя е, че икономиките се отвориха не защото коронавирусът се оказа безопасен, а защото държавата, както и много други, вече не могат да издържат икономически на изолацията - въобще. Платото, в което сме, по всяка вероятност ще ескалира към нов пик. Всеки лекар, който не е от лагера на Мангъров, добре знае това. Изолацията бе необходима много повече, за да даде време за преструктуриране на болниците, доставяне на повече апарати, откриване на спомагащи лекарства, помощ от технологиите.
Как, докато се стоварваше чукът на карантината, тази работа бе свършена? Слабо. България остава да бъде изключително неподготвена и въпреки успеха с карантината не се организира достатъчно добре за втората фаза, която е най-трудната. И ако преди имаше дебат - изолация или икономика, вече въобще няма. В този смисъл трудното за лекарите и пациентите им тепърва предстои. Довиждане на генерала обаче - яко измря като публична фигура.
Автор: Райко Байчев
ОЩЕ: "Очаквам яко да видя немонтирания запис на разговора Бенатова - Мутафчийски"
