47-ото Народно събрание се очертава като най-младото в новата ни история. Това породи вълна от съмнения дали бъдещите депутати ще се справят със задачите си. Но, както казва Александър Дюма, младостта е недостатък само за този, който вече не е млад. Съотнесено към днешната ни ситуация - младите в управлението изглеждат проблем само за онези, които май твърде дълго се задържаха в него. Повечето са хора, заради които политиката стана мръсна дума.
Обществото у нас може би е свикнало с по-зрели народни представители, защото създават усещане за стабилност - понякога измамно, но явно работещо, съдейки по трите дадени на Борисов мандата. Стабилност беше сред ключовите думи, успешно вмъквани в политическата реклама, оценявана постфактум като манипулация на все по-тревожния и живеещ ден за ден българин.
Неслучайно ГЕРБ използваха стабилността в своите послания - хората са устроени така, че им е по-комфортно, когато им се говори за нещо сигурно, дори да не е най-доброто. Улегналите мъже и жени може и да вдъхват доверие на някаква част от обществото, но същото това общество сега избра съвсем различен парламент - млад, лишен от зависимости и съставен до голяма степен от политически дебютанти.
Обяснението за този избор е много просто. Първо, този път сериозен брой млади хора бяха допуснати до листите. Което показва, че от една страна партиите са проявили далновидност при съставянето им, а от друга - имало е достатъчно желаещи на възраст под 40 г. да се включат в политиката. Избирателите очевидно са предпочели да заложат на младите с всички рискове - липса на опит, пълно отсъствие на апаратна ловкост и т.н. По всичко личи, че досегашните критерии - да е виден експерт по нещо си, да е популярна фигура, да се е показвал достатъчно много по телевизията - вече не са актуални.
Точно обратното се случи - избрахме хора, за които знаем малко, дори хора без никаква представа от политика. Това може да означава само едно - че на всички ни е писнало от капацитети, които толкова "умело" ни управляваха в последните 15-20 години, че се превърнахме в най-бедната и най-корумпираната държава в Европа.
Какво направихме - младите логично гласуваха за млади, а по-възрастните пак избраха тях, защото от стари муцуни им е писнало. Част от тези стари муцуни са просто несменяеми, което в условията на парламентарна демокрация може да се промени само ако повече партии заложат на нови лица.
Логично е в държавното управление да влязат повече млади, които няма как да са обвързани с корупционни схеми. А и партиите, които ги издигат, обявяват битката с корупцията за основен приоритет.
Има ли обаче риск липсата на бекграунд да се превърне в проблем, както твърдят някои наблюдатели? Не, защото двете служебни правителства до известна степен поразбутаха най-гнилите сектори. Опасност има само дотолкова, доколкото срещу младите ще се изправи цялото пропито от корупция и безнаказаност статукво с всичките си институционални бухалки, трикове за мачкане и пипала, разпрострени по хоризонтала и по вертикала. От друга страна, когато не знаеш съвсем детайлно срещу какво точно се изправяш, си доста по-смел.
Съдейки по ясния вече състав на бъдещия парламент, в него ще има предостатъчно експерти с по-голям опит, които биха били от полза. Но основната движеща сила на всяка промяна са именно младите.
Допълнителен ефект от тяхното влизане в държавното управление би било активизирането на завръщането - колкото повече образовани и доказали се в чужбина млади хора се върнат в България, толкова по-бързо ще се изчистят схемите, създадени и ползвани за източване на държавен ресурс от ГЕРБ и ДПС.
Наличието на млади хора в политиката е добра новина. По-добра от нея е само тази, че това е едва първото участие на "Продължаваме промяната" в избори. Тоест, занапред тенденцията ще се запази и те ще стават все повече.
Автор: Евелина Гечева
