Медия сапиенс и убийството в "Надежда"

Специалистите по социалните мрежи вероятно биха казали, че вече не живеем в света на новината, а в света на реакцията; това какво се е случило е важно, но по-важни са реакциите към него. Последното жестоко убийство - в столичния квартал "Надежда", където мъж ликвидира жена си, а после и бебето си, както и предпоследното - на Виктория Маринова в Русе, обаче показаха тъкмо какво става в този свят на реакциите, разпределен между форумите и Фейсбук.

Още: "Ако се дебнем, ще се хванем": Борисов ще ухажва електората, за да не му го отмъкнат съвсем

Още: Под знамето, червеното: Нов шанс за Пеевски да оглави ДАНС. Или направо правителство

Там валят страшни неща. Размятат се Истанбулски конвенции, либерали питат патриоти защо, щом стане дума за бял хетеросексуален убиец, вторите мълчат, а те пък ги питат, защо, когато убиецът бил циганин, не обелват и дума. Феминистки кръгове нападат "българския мъж", защото растял с комплекси и Викторио Александров едва ли не го репрезентирал, докато най-бруталното е, че гневни майки линчуват таксиметровия шофьор, понеже не взел бебето, а мислел да спаси собствения си живот, тъй като да направиш това заключение между кафенцето и на диванчето във Фейсбук, е толкова лесно, колкото и да го вземеш с опряно дуло на пистолет в слепоочието в тъмната нощ и полуделия пътник до теб на седалката. 

Цялото това нещо има нужда от т.нар. reality check, проверка на действителността. Защото както при Виктория Маринова, така и при нейния печален съименик, става едно и също - реалността пада под печата на няколко щампи на мислене, които се наложиха от медиите и Фейсбук. Тези щампи учат, че неизбежно всеки проблем може да бъде прошнурован през осите на либерализъм-консерватизъм, глобализъм-патриотизъм, мнозинство-малцинство, мъже-жени и още няколко подобни. А всъщност и при двата случая ставаше дума за много по-дълбоко, страшно, брутално зло, чиято давност е толкова архаична, колкото с обратен знак ефимерни са всички фейсбук моди. Фейсбук аватари се замярат с клишета както деца с пръчки, изкуствени заключения се борят с изкуствени заключения. Нима наистина мислите, че гъстия мрак, който дреме около тези двама убийци, може да бъде разбулен с приказки за политически адженди, феминизми, консерватизми и либерализми? Нима наистина ви се струва, че злото може да бъде разгадавано през подобни структури на мисленето? 

Томас Джеферсън има една велика мисъл: че ако трябва да избере между човек, който чете само вестници, и човек, който не чете нищо, ще избере втория. Това не е просто остроумие, насочено от Джеферсън срещу вестниците, дори не е медийна критика. А идеята е, че медийната среда е необходима, но когато се превърна в единствена, това ограбва ума и го прави по-малко свободен от ума на онзи, който не чете нищо. 

Още: Тръмп дойде - време е да си изпълнява обещанията

Още: Стабилността като скеч: Борисов и ИТН ще са новите сценаристи на статуквото

А казаното от Джеферсън е само безобидно пророчество в сравнение с това, което става днес. Човекът днес чете само медии, форуми и Фейсбук. Този медия сапиенс ще става все по-неподготвен да проумява не само злото, такова, каквото е, а действителността въобще. Фейсбук събра хората заедно, а след това ги клишира и ги копира, карайки ги да мислят еднакво и еднакво плитко. Накрая ще попитате: а какво да четем бе да те е́ба? 

Щом питате, значи нещата наистина отиват на зле.

Автор: Райко Байчев

Още: Ако министрите бяха зъболекари, учили за импресионисти

Още: Криворазбраната демокрация: По-вредна и от Путин