Класическият похват да се гласува популистки закон при закриването на всяко поредно Народно събрание, за да може провалените няколко месеца в парламента да завършат с фанфари за успех, се осъществи. Този път - с промените в Закона за предучилищното и училищното образование и ключовата част, която забранява "пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация в българските училища и в тяхната непосредствена близост".
Ликуващите настроения, с които "анти-джендър"-ската вълна посрещна закона, бяха задължителни. Странно написаният закон (ще стане дума за това) се празнува като нещо средно между реванш за откриването на олимпиадата, юридическа победа срещу Сатаната и последна защита на "православните ценности". Тази защита често идва от хора, които като цяло изнемогват от носталгия по система, обявила същото християнство за "опиум за народа" и изградила цели поколения от убедени атеисти, но нищо. Няма нужда да изтъкваш парадокс на място, където той е начин на живот.
Политическата конфигурация в новия закон е очаквана. Корнелия Нинова се нуждае от стимул за изнемощялата ѝ електорална подкрепа, Костадинов е длъжен да обслужва геополитическия си ментор, но най-любопитно е в ГЕРБ, които дават и най-голяма подкрепа. Откакто не е насилен в сглобка, и предчувствайки раздялата с кошмарния Пеевски, на Борисов вече не му се налага да се събужда с клетва за вярност в евроатлантизма и да декламира ежедневно принадлежност, която нито има, нито му отива. И той, и останалите гласували закона, са наясно, че когато избирателната активност е в будна кома и празният й поглед скоро ще склопи очи, от интерес на всички е да се направят на борци срещу...срещу, впрочем, какво?
Още: За нас задният вход е изход (ВИДЕО)
Да видим - забрана за "пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация в българските училища". Не е необходимо човек да има особени изисквания към езика, за да забележи, че дефиницията е повече от проблемна. Защото не е юридическа, а политическа, и е като иззета директно от бурно изказване от парламентарната трибуна. Според този закон "споменаването" е неминуемо "пропаганда", по същия начин, по който несъгласието се оказва "национално предателство". Ако в някой учебник по биология например се спомене, че хомосексуалността... съществува - това пропаганда ли е? В случай, че в 0,1% от неговото съдържание някъде е написано нещо такова, дали учебникът нарушава закона? Още една хипотеза, съвсем вероятна: децата задават въпрос за гей парад, учителят какво трябва да каже - вариант 1) че всички там са хетеросексуални и само се преструват, вариант 2) че ще научат отговора на този въпрос едва след като завършат гимназията, защото не иска да го осъдят. Тоест той трябва или да лъже, или да мълчи. Впрочем, ЕК още не е разбрала за въпросния закон и не е ясно каква ще бъде реакцията там.
Но да оставим ЕК, ето какъв съществен въпрос поставя пред БНР Асен Александров, директор на 51- во ОУ "Елисавета Багряна" и председател на Сдружението на директорите в средното образование:
"Притеснени сме, защото няма яснота как точно да се прилагат законовите промени. В НС си представят, че идват някакви външни организации, които им говорят, че има 20 пола, 30 пола и т.н. Ако един ученик в гимназиален етап заяви пред съучениците си, че е с различна сексуална ориентация, какво правим? Изключваме ли го? Ако друг пък се подиграва на такива деца, набие ги, какво правим? Ако ги защитим, това означава ли, че пропагандираме тази ориентация?"
Разбира се, ситуацията е именно като тази, за която директорът говори, а не парламентарните популизми. Голяма част от информациите за това "какво пише в учебниците" са общо взето фалшиви новини. При тях някое фамозно изречение от маргинална брошура с двеста бройки, написано по наистина безумен начин (факт е, такива има, и в някои НПО-та бъркат настъпателността с интелигентността), е представено като масов и многомилионен учебник, одобрен от МОН, по който учи всичко живо от сутрин до вечер. И децата са едва ли не изправени пред целия клас, за да бъдат изпитани по няколко куиър въпроси. Въпрос на време е в час на класния да се преобличат като отсрещния пол, по физкултура момчетата да се гримират и играят на ластик - посяването на подобни фантастични съмнения е удобно за всеки политик, който иска да посее страхове, които после да ожъне. В тази връзка, как мислите, кое има по-голям шанс да предизвика по вайръл ефект в социалните мрежи: изследванията на PISA, които вече показват, че в България функционално неграмотните ученици са повече от 50 % (абсолютно потресаващ факт, може би най-сериозният проблем в България), или партенка за подобни учебници, която се шерва по най-изоглавен начин?
Естествено, няма политик, който да е готов да се изправи срещу първия проблем. Първо - той се решава за 20 години. Второ, няма да спечели нищо лично от това, освен главоболия. Трето и най-важно - малоумниците са най-добрият политически капитал и е прекрасно да бъдат отглеждани.
Автор: Райко Байчев
