Изборите наближават и това може да се усети не само по календара. Засилва се и миризмата на компромати, колкото и измъчени да са те и колкото и да няма никакъв смисъл от тях.
Със смисъл или без, факт е вкарването им в употреба - за пореден път. Вероятно и в други страни предизборните кампании имат такива елементи, но у нас статуквото се чувства длъжно да размазва с 200 де що види по пътя си.
А този път беше сериозно препречен. Това се потвърждава от факта, че в употреба се вкарват вече и държавни бухалки. Маскирани като независими източници на информация, изпращащи по мейла абсолютно анонимно някакви неща, те бълват ежедневно. Някои от тях обаче съдържат доста богата фактология с прекалено дълбоки източници.
Бърз прочит по диагоналната система на такива "материали" показва, че те никак не са любителски и не са резултат от търсене в интернет. А по-задълбоченият им анализ сочи, че няма как подобни документално подплатени текстове да са дело на кварталната ОФ-организация.
Така стигаме и до синтактичния разбор, който категорично очертава чисто милиционерски изказ. Подобен изказ имат далеч не само службите. Този стил се ползва и от прокуратурата, и от следствието, и от НАП, и от всякакви знайни и незнайни борци за каузата "Държава за частно ползване".
Няма как да не се запитаме за източниците на подобна всеобхватна информация, проследяваща бизнеси, роднинства, смяна на местожителства и така нататък. Работа за цели екипи е това. И то не за ден-два, а за месеци - ровене, събиране, подлепване тук-там с измишльотини, доомазване от съответния редактор и - боНба!
Просто не е възможно журналист или пък друг труженик на информацията да разполага с детайли, изискващи ровене в едни други масиви. В едни места, различни от Търговския регистър. Че и обхващащи 30-годишни периоди назад във времето.
Цялата държавна машина беше използвана през годините многократно за справяне с инакомислещите. Цацаров, после Гешев, после разни добре платени шефки на НАП, а и твърде услужливи медии се опитваха да смажат всеки, който има нещо против да бъде част от прогнилата корупционна схема. Това в известен смисъл продължава и днес - вадят се компромати дори срещу журналисти. За политици, борещи се за промяна, това е ежедневие. А уж сме в демократична кампания за демократично избиране на парламент.
Тази демокрация далеч не е онази, която площадите аплодираха преди 32 години.
Тя беше употребена и превърната в оръдие за саморазправа с инакомислещите.
Което е обратното на демокрацията.
Та гледайки как се използва държавен ресурс - ченгета, бази данни, документи и прочее - за политически цели, се питаме дали пък не се връща белият кон? Или беше конникът без глава?
Тези, които изработват въпросните компромати, сигурно са добре платени. Дори твърде добре. Веднъж - по ведомост като държавни служители. И втори път - за лична услуга. Дали си дават сметка тези експерти, че тяхната работа трябва да е в полза само и единствено на държавата?
Утре, като си отидат дебелаците с пачките, какво ще правите, бойци на тихия фронт? Като се проследи къде сте пипали с мазните си ръчички, как ще се оправдаете?
Всички компромати в тази иначе скучновата кампания са съшити с бели конци. При това - на държавно бюрце. По кройка, следваща извивките на чекмеджетата. От чиновници, на които ние с вас, драги читатели, плащаме от джоба си.
Автор: Стефан Стефанов
