Има точно 1 ден до Коледа и аз всяка Коледа се чувствам на 10. Най-светлият, най-семейният, най-искреният празник.
Лампите светят по-топло.
Студът не е толкова гаден.
Хората са по-нежни.
Празник, който носи топлина, щастие, че и подаръци на всичкото отгоре. Великолепна комбинация!
Но много хора около мен твърдят, че мразят Коледа. Цялото това ''окичване'' и ''гадните песни'', и ''защо пак от толкова рано трябва да се украсява?!"
Подаръците са излишни пари и стрес, украсата също. Вечерята... Ами ние всяка вечер си вечеряме и си пием. Но за Нова година каква кръчма сме запазили...
Неприязън, сивота, смръщени и студени физиономии, убиващи и най-върлите коледни ентусиасти.
И от една страна те ме дразнят. Искрено ме вбесяват и ме карат да ги ненавиждам и отдалечавам от себе си. Нямам нужда от ТАЗИ негативност. Поне един път в годината мога да си го спестя. Няма нужда да съм сърдита със семейството си, няма нужда да купувам ''каквото и да било''. Нямам нужда да правя компромиси с личното си щастие и това на близките ми. Никой няма нужда от това.
Но от друга страна ми е жал за тях. Защото тези неща ме карат да се замисля, че може би не могат да си позволят празника, който рекламите ни показват? Може би никога никой не им е подарявал този празник? Може би нещо ужасно се е случило по време на празника някога в живота им и оттогава те да не могат да го празнуват? Може би в техните обувки Коледа не е топла и мека, а прави рани. Защото когато не можеш да си позволиш да бъдеш специален, обикновения битов ден не изисква това от теб, но коледата го прави. И това разочарова деца и разбива сърца. А никой не иска да го боли... особено на Коледа.
И това ме кара да се стопля. Да ги стопля. Да подадеш ръка на бабата в автобуса, за да се качи. Да отстъпиш мястото си на майката с малкото подскачащо човече. Да уважиш бясно мятащата се опашка на онзи уличен приятел, който те чака търпеливо всеки ден на едно и също място. Да пуснеш рестото си в шапката на едно от многото лица в подлеза. Да посетиш домовете и да запалиш свещите зад очите на децата, на които им липсва истинската коледна вечер.
Ние не сме лоши или глупави. Не сме за изхвърляне. Просто имаме нужда от обичане.
И като почнем от Коледа, така цяла година...
Автор: Ния Петрова
