Кой, кой, кой ще подкрепи Борисов за кабинет? Как кой, същият КОЙ отпреди 11 години

В нашенската политическа обредна зала бракосъчетанията рядко биват сполучливи и най-редовно се получава нещо като опасението на Айнщайн. Май от времето на легендарната Тройна коалиция няма друга, споена с толкова любов, разбирай - интереси. Но тогава, да припомним, Костов беше виновен за всичко. И избирателите, и кукловодите дружно решиха да го избутат, че да турят кого - Сакскобургготски. Царят сам по себе си е достойна фигура (или поне такъв му е публичният имидж), но човекът е монарх и премиерството му беше до голяма степен политическа екзотика.

Защото няма друга европейска държава, в която министри и депутати да са се обръщали към премиера с "Ваше величество".

Е, какво му връзвате кусур днес на Полковника, който е подполковник? Защо сега Ивелин да не може да е Величество? Ситуацията у нас става все по-величествена заради все по-закъсняващата здравна реформа.

Още: Още една крачка по-близо до това царят да върне 1,6 млн евро обезщетение на държавата

Впрочем, този разцентрован и леко шашав вот би бил напълно нормален, ако живеехме в демокрация от няколко години. Но те са доста повече и би трябвало избирателят да е наясно кое е ляво, кое е дясно, кое е корпоративен вот и кое - чиста проба откачалщина.

Би трябвало, но не е.

Ще плачете за този двуполюсен модел, дето толкова го плюете, викаше навремето един възрастен депутат. Прав е бил, защото по света е масова практика политическите сили да са по-малко, по-едри и по-стабилни. У нас са като матрьошките - отваряш едната, отвътре изскача друга и така безброй пъти.

Още: Томислав Дончев не пожела да каже с кого ГЕРБ ще се коалира след изборите

Самият начин, по който се създават повечето коалиции, е порочен - събират се собственици на партии и решават да се явят заедно на избори под един по-мащабен бранд. Ако няма такъв в момента, си наемат някой. Обаче като дойде криза, брандът се оставя на кучетата да го разкъсат и всеки се спасява в собствената си лодка.

Така се получи и със сините, и с широките леви коалиции, които приютяваха кого ли е, след което някой лидер биваше ядосан заради неудовлетворени амбиции и съответно - или напуснал, или изгонен.

Като казахме леви - има ли въобще у нас леви избиратели? Съдейки по резултатите, по-скоро не. Никой не желае да артикулира членоразделно този проблем. Понеже нещата опират до директното преливането на електорат от БСП към ГЕРБ още по времето, когато Борисов реши да става партиен лидер. Знакови леви фигури бяха близки с него от самото начало - Жени Живкова, Божидар Димитров (вече покойник), Георги Гергов и още много политико-икономически въжеиграчи. Това се отрази доста добре на процентите на Борисов и в крайна сметка, колкото и да е парадоксално, днес дясната партия ГЕРБ се крепи на левите избиратели, на които им е писнало от скандалите на потъващия "Позитаник".

Това е истината за електората на ГЕРБ, но тя е твърде неудобна и за двете страни. За БСП - ясно защо, там скоро ще бие камбаната за разотиване. За ГЕРБ - защото хем се лансира като дясна, хем ЕНП-батковците може да дърпат уши при такова едно признание.

Още: Преговорите за кабинет: Канят ме, мамо, на тежка сватба

Защо има значение това днес, когато започва работа 50-ото Народно събрание? Защото бъркотията в главата на избирателя ще се експонира със страшна сила в пленарната зала.

Забележете с какво започваме - с това кой да е председател на парламента! Тоест, с постове. Вероятно - предварително обещани и по някакъв начин заслужени. После ще се пазарим за комисиите, че от тях заплатата се качва чувствително. И ако остане време, ще направим някакъв дневен ред с някакви там важни точки, че да им дадем на ония вечно недоволните някаква съдебна реформа, та да млъкнат най-сетне. Сещаме се как ще изглежда тя.

Но къде е Борисов в тази ситуация? Вместо да води разговорите за съставяне на правителство от първо лице, той праща дамите от преговорния екип да припкат насам-натам. Макар предварително да му е напълно ясно, че ефектът ще е почти нулев. Но пък имитира сговорчивост - ето, всичко правя по процедура, а вие не щете да работим заедно.

Още: Иво Мирчев: Борисов прави правителство под натиска на Пеевски

Защо лидерът на ГЕРБ твърди, че не иска да е премиер? Както винаги, или блъфира, или казва нещо, близко до истината. В първия случай печели време и не носи отговорност, който и да е начело на правителството. Във втория - близко до истината е, че за един потенциален кандидат-президент е по-добре да не се бута баш сега за премиер. Няма как да се скочи от едното кресло в другото, това го установихме още при Царя.

Картинката в 50-ия парламент обещава да бъде интересно анимирана. ГЕРБ и ДПС, каквото и да правят, ще имат нужда от още бройки, за да направят мнозинство. Наред с това ще трябва да се разберат кой ще е умният и кой - красивият, че да не стане като с балерината и Айнщайн.

Кой ще подкрепи Борисов? Кой, кой, кой - същият КОЙ отпреди 11 години, че кой друг.

Още: Осман Октай: Пеевски е отмъщението на Доган

Пазаруването на отделни депутати обаче може да доведе до разцепване на група, а ако е малка - до ликвидацията ѝ. Така можем да видим динамика, за която не сме и предполагали - с някои много кълнящи се в "изчегъртването", патентът не е на ПП-ДБ, ако още си спомняте кой го измисли този "инструмент". С интересни обрати и с неочакван край.

Впрочем, дали пък ще е чак толкова неочакван?

Автор: Евелина Гечева