Кирил Петков предложи решение за оръжието за Украйна, което не би хрумнало на никого - да съберем по една заплата. На всичкото отгоре с хаштаг - #едназаплатазаукрайна. На всичкото отгоре малко обърка сметките и след като беше дал една, я смени с друга. Но това е маловажно - идеята е да цари бодър вайръл дух, в който общественият ентусиазъм да действа така, както се събираха пари за кувьози в кампанията "Капачки за бъдеще". Където бебета, сираци, там и ракети земя-въздух.
Като споменах за оригиналността на идеята пропуснах да уточня, че е оригинална в смисъла на страховито нелепа. Тоест, причината да не хрумне на никого е, че ако глупостта е масово разпространена, чудовищната глупост все пак посещава само малцина избрани. Петков реши да намери някаква средна земя между хипстър, Соломон и Пилат. На тази средна земя не царува някаква справедливост, а една-единствена цел: да се запази коалицията, защото при следващи избори тя няма да има мнозинство. Страданията по изработването на коалицията са над всичко и няма други страдания, които да са по-важни от нейните. А Петков просто трябваше да рискува: да вземе едно от двете решения, без значение от последствията - това е минималното изискване за всеки държавник. Сещате ли се за онзи плакат, който беше вдигнал: "Аз съм Кирил Петков и мен не ме е страх"? И аз не се сещам.
Но вместо това той предложи минимална държава. Тоест: държавата си измива ръцете от най-важните политически решения и ги прехвърля на принципа на crowdfunding - популярният начин за набиране на средства за какво ли не: благотворителност, изработване на компютърна игра, пътешествие, кауза. Има някаква парична летва, необходима за постигането на определена цел, и всеки е призован да сбъдне целта, дарявайки по нещо за нея. Защо поне Петков не каза колко струва един танк, за да следим докъде сме стигнали? Например: "До момента са събрани пари за горивото на танка. Продължавайте промяната - още малко и ще съберем за предната част на корпуса". Тези работи обикновено вървят и с някаква отчетност. А с обърканата банкова сметка започва като help karma във военен вариант.
В принципно красивия и полезен свят на crowdfunding-a е имало до момента кампании за наистина всичко. За пръв път обаче ние измислихме топлата вода и решихме да добавим акция за индустриално оръжие. Честно казано, има логика тъкмо ние да сме пионери - българската политическа изобретателност по отношение на тактиките за оцеляване на един кабинет са били винаги в творческия авангард. Навремето така при Станишев се оказа, че Пеевски е "преживял катарзис", после Борисов реши да вкара ред в хаоса, който беше създал, а сега Петков предизвиква по най-важния геополитически въпрос някакъв микрореферендум от DMS тип. Между другото, какво ако например защитаващите Русия политически сили направят същото? Да започнем в бруталните си разделения освен всичко вече и да събираме заплати и да повоюваме, вместо да се ругаем и мразим без последствия в социалните мрежи? Не давайте идеи на Елена Гунчева, ще започне да събира за "високоточкови оръжия".
Разбира се, с акцията на Петков вече се случва нещо, което е съвсем закономерно: вместо да се измъкне чист, гневът спрямо акцията му идва от всички страни и ще загуби много повече, отколкото би загубил, ако бе взел самостоятелно решение. Например: коалицията, която толкова "ловко" се опита да опази.
Автор: Райко Байчев
