Това заглавие не е комплимент, както ще стане ясно по-нататък. Старият македонски лаф се случва само и единствено в главите на лидерите на ВМРО, нехаещи, че ролята на царот понякога е трагична. А понякога – комична. В нашия случай обаче е и двете.
Без особен драматизъм и напълно очаквано коалиционните партньори от ВМРО кандисаха да подкрепят предложенията на ГЕРБ за промени в Конституцията и за свикване на Велико народно събрание. От ГЕРБ пък склониха на искането на воеводите да сътворят референдум за техните предложения какво още да пише в новата Конституция. Иначе техните предложения няма да бъдат вписани в проекта. Но ще има референдум за тях. И воеводите уважени, и коалицията оцеляла. Временно. А какви бяха предложенията на ВМРО, заради които, както преди дни важно заплашиха, ако не бъдат вписани, няма и те да подпишат? Задължителна казарма, образователен ценз за гласуване плюс задължително гласуване и повече правомощия за президента. Да си речеш, че някой воевода се гласи да стане президент, но знае ли човек колко са всесилни и най-нереалните мечти?
Няма да повтаряме пак колко абсурдно излиза всяко едно от трите щения. Само ще напомним, че няма държава в Европейския съюз, където фигурират образователен ценз за гласуване и задължителна казарма. И ще поразсъждаваме като как грамотността ще се обвърже с правото на вот и ще те глобят ли, ако като неграмотен не можеш да гласуваш? Или ако се самоопределиш като неграмотен, а държавата твърди, че си и те натиска да гласуваш? Или ако наистина си дипломиран до някаква степен, каква е гаранцията, че си грамотен? Ами ако си си купил тапията и всъщност едва сричаш? Ех, вкараха ни воеводите в размишления.
Да погледнем бегло към другия казус: Ако например си твърд пацифист и не щеш да ходиш в казармата, или ако смениш пола си (което не е забранено, макар че по воеводски тертип ще е записано, че бракът е такъв само ако е между мъж и жена), какво ще те правят? Ще те вкарат в армията, за да влезеш в правия път ли? Да, но армията на една страна-членка на НАТО не може да бъде репресивна машина за различно мислещите и различно преживяващите се, нали така? А някой просто може да не харесва военщината в местния и вид, защото все още понамирисва на стари съветски партенки. И нали се стремим към професионална армия, а не към събрани на сила хора от кол и въже? А друг може просто да му се отщява да влезе в армията, като гледа настоящия военен министър.
Нищо лично, само искаме да напомним, че не само по наше мнение, предложенията на ВМРО посягат на някои свободи.
Партньорите се спазариха от проекта да отпадне и законодателната инициатива на съдебната власт. И други неща, които не правят предложенията за нова Конституция по-сполучливи. А, и да не забравим, имало вече и някакъв преамбюл. Ако може въобще преамбюлът към една Конституция да бъде някакъв си.
Иначе, ако можем да вярваме на думите от вчера на Искрен Веселинов, това дори не е същият проект, а някакъв съвсем друг. Или с други думи колкото и да прилича на предишната, работата не е тая и не е срамота, че воеводите са клекнали. Не им вписаха предложенията, но референдум ще има. Пък ако въпросите са като тези за царот, зададени по воеводски: „искате ли, или да?“ - референдумът може съвсем да оттече. Не е ясно нито дали хората ще му се вържат, нито дали ще участват. Пък и последиците от нашенските референдуми обикновено са никакви. Спомнете си инициирания през 2016-а от настоящия претендент в политиката Слави Трифонов. Прочие, някои от въпросите са същите...
Но, важното е, че ВМРО все още са във властта и думата им тежи пред ГЕРБ. Или поне те си мислят така.
Май стигаме не до прозрението, а до убеждението, че ролята на ВМРО като царот в коалицията е на изчерпване. Още повече, че ги напуснаха коварни царедворци като Волен Сидеров например. А другият – Валери Симеонов клекна първи и най-чевръсто пред проекта на ГЕРБ за ремонт на Конституцята. Трудно, трудно ще намери ВМРО подходяща гарнитура , осигуряваща присъствие в следващия парламент. Или ги чака съдбата на СДС, ако са само и единствено съпридружни на ГЕРБ?
Толкова засега. Като си се объркал в собствената си значимост дотолкова, че да се въобразиш на царот в ситуацията, бързо се разделяш с величието, с претенциите и с властта.
Автор: Спасиана Кирилова
