Вчера беше ден за отработване – традиция в България, която всеки честен пред себе си работодател много добре знае, че е отбиване на номера. Или поне за професиите и вида работа, който отчита все още събота и неделя като почивни дни.
В деня за отработване Expert.bg представи позицията на Глобалната кампания за четиричасов работен ден. На пръв поглед аргументите там звучат много разумно, но има една основна слабост – тези аргументи се градят на системата, която критикуват, а именно – капитализмът.
Демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме измислили по-добра, гласят знаменитите думи на британския премиер Уинстън Чърчил. Те обаче се отнасят и до пазарната икономика, която се развива на един основен принцип – печалбата. И тук е разковничето – дойде ли ред до пари, системата рухва. Защото четиричасовият работен ден залага на орязването на икономическия растеж. И точно затова няма да проработи – растежът т.е. алчността е пропила системата. Как иначе да си обясним, че 1% от населението на Земята държи в ръцете си по-голямо богатство, отколкото останалите 99%? Как този 1% ще вземе да се лиши от удоволствието да си играе на Чичо Скрудж?
Парица е царица – всичко тръгва от нея. Единият процент, за който става въпрос, владее не само толкова пари – той владее и лостовете да ги опази. Институции, военна мощ, механизми за икономически кризи – този, който плаща, поръчва музиката. Затова и няма как статуквото да се промени, без твърде мащабен шок в системата – такъв, който би довел до унищожения от планетарен мащаб. А такъв шок може и да означава край на човечеството. Близко или далечно бъдеще - ще разберем все някога.
