В рамките на точно 5 месеца на два пъти България се размина с възможността да има втората си жена премиер в историята - след като на 19 март се провали проектокабинета на Мария Габриел, на 19 август се провали и проектокабинета на Горица Грънчарова-Кожарева.
Оказва се обаче, че има и друга прилика между двете прояви на политически фарс, съпроводили процеса по съставяне на двете правителства - присъствието на вътрешния министър Калин Стоянов в тях. А уж нямало незаменими хора.
По-детайлен преглед ще ни разкрие доста еднозначна картина - този министър е най-дълго и непрекъсваемо управлявалият от 2020 г. насам, без значение редовни правителства, служебни правителства, проекти на правителства, мечтани правителства и др.
В този смисъл е редно като награда за вярна служба, политически просперитет и несломима амбиция Калин Стоянов да бъде възнаграден за своята всеотдайност - ето неизчерпателен списък с предложения:
- да бъде назначен за пожизнен министър на вътрешните работи;
- да бъде вписан в Конституцията, а при нарушение на разпоредбата в основния закон следва провал на ротационен кабинет, проектокабинети и служебен кабинет;
- да бъде избран за омбудсман, а оттам и за следващ служебен премиер.
И сега сериозно.
Оказа се, че цялата държава е в плен на Калин Стоянов - с какво и на кого този човек е толкова ценен? С какви управленски качества вътрешният министър си позволява да изгражда политическия образ на крайна инстанция с високо самочувствие? #КОЙ ни потиква към перманентна криза чрез чиновническа заложническа ситуация?
Нещо повече - в предизборна кампания ли е Калин Стоянов, след като ежедневно си свиква спонтанни протести, действа срещу сатирични сайтове, говори цинично по адрес на политически лица от една и съща конкретна политическа сила и се намесва пряко в политическия процес? Паническото му поведение, свръхактивност и непрестанни появи по пожари, взривове, инциденти, задръствания по границата и т.н. показват и една известна избирателност в поведението и подчертаване на политическия имидж, които не са случайни и някак винаги са с определена политическа конотация. Макар че докато полицаи малтретираха граждани, фенове и журналисти на протеста срещу Българския футболен съюз, министър Стоянов беше на кино. Удобно.
Отговорите на тези въпроси не са необходими, за да насочим вниманието си към фундаменталния въпрос за институционалното поведение и представителите ни във властта изобщо.
Покровителите
Няколко думи и за идеята Народното събрание да попълни т.нар. "домова книга", с която да предостави повече възможности за избор на нов служебен премиер, а оттам - за избор на нов служебен кабинет и нов вътрешен министър. Оказва се, че въпросът не опира до процедурата по избор на нови зам.-председатели на Сметната палата или нов омбудсман и зам.-омбудсман например - дебатът тук следва да насочи вниманието си към това има ли политическа възможност да бъде избран човек, който няма да впише пак Калин Стоянов като вътрешен министър. Иначе казано - има ли шанс да се материализира това очевидно политическо и обществено анти-Пеевски мнозинство през избор на висши управленски кадри, които да станат де юре зам.-шефове на Сметната палата, де факто служебни премиери с политическо мнозинство зад гърба си в парламента?
Предпоставки за това не липсват - макар да критикува безкрайно новите конституционни промени, президентът Радев все пак реши да се възползва от част от правомощията си, а именно - да е последният, от когото зависи назначаването на служебен кабинет и с подписа си под указа да носи отговорност за това. От друга страна, все по-ясно е политическото мнозинство сред парламентарно представените партии, които могат да опитат да изградят "санитарен кордон" между Пеевски и властта - ПП-ДБ, "Възраждане", БСП, ИТН и ДПС-Доган. Една по-мащабна колаборация между субектите в подобна разнородна група би била пагубна за тяхното по-нататъшно политическо развитие, но краткосрочните мерки очевидно са много по-належащи.
На този фон Пеевски продължава да се държи като един увреден и изнервен автопилот, който панически натиска всички бутони на самолета и возилото криволичи във въздуха. Да видим дали и кога окончателно ще се разбие в скалата и дали пасажерите в самолета ще скочат навреме, за да успеят отново да подсигурят политическото си оцеляване.
Автор: Ивайло Илиев
