Нестихващите караници в детската градина, в която се превърна българската политика, вече много изнервиха основните играчи, а на нас ни дотегнаха. На си ти куклите, дай си ми парцалките. За мен енергетиката, за теб спорта. Ти дръж тези топчета, а пък прашката за мен.
Аман от такива детинщини, леещи се денонощно по канали и ефири. Човек да се отврати окончателно от политиката, ако все още има неотвратени от нея.
Но както при всяка ситуация, тази също има решение. Просто е. Лесно е. Помолваме от сърце Бойко Борисов да се върне и той го прави. След дълъг размисъл, разбира се.
Вече има всички индикации, че точно това ще се случи, защото просто планът е такъв. Първо Влади Горанов обясни, че докато не стане някой от партийните лидери премиер, кризата все така ще продължава.
Принципно, това е напълно вярно. Що за лидер си, ако не ти стиска да оглавиш собствено правителство?! Пък и коалиционно да е - пак е важно кой е начело. По цял свят практиката е такава, а и в нашата най-нова история най-често така се е случвало, като изключим служебните и програмните правителства.
По принцип е така. На практика обаче в родната действителност нещата се случват по малко по-други начини. Варианти бол - от поставяне на аватари за премиери до поставяне на премиери под натиск от чужбина. Но в случая с изказването на Горанов вариантът е само един.
Както добре знаем, през неговата уста говори само и единствено Пеевски. Лично той вече каза, че правителство трябва да има, че трябва да седнат и да се разберат. Не че са го послушали, даже обратното, но пък сагата се проточи достатъчно дълго, та да му писне на драгия зрител и дойде подходящият момент. И той явно вече настъпва, щом Горанов се изказва по лидерския въпрос. Всички знаем за кой лидер иде реч - за онзи, който търпеливо чака на младите и на демократите да им спаднат окончателно съпротивителните сили, за да ги довърши.
То е същото като с пушката, висяща на сцената - все по някое време ще гръмне. И като гръмне, ще се яви Бойко Борисов в цялото си великолепие, на бял кон и чист като момина сълза. Ще каже по своя неповторим начин - видяхте ли какво е без мен, една сглобка не можахте да донаправите. За нищо не ви бива. Без мен сте просто за никъде.
За да дойде този сюблимен момент обаче, всички вкупом или поединично трябва да му се помолят. Аман-заман, Бащице, не ни оставяй на тия въртоглави демократи, че те само ни обиждат и не знаят какво искат.
Намекът на Горанов беше успешно разчетен и Лена Бориславова призова Борисов да се включи лично в преговорите.
Това и ще стане.
Тогава никой да не се чуди как е станало така, че онези, които го арестуваха, сега му се молят да ги яхне. Вероятно точно това и заслужават.
Автор: Стефан Стефанов
