12 години след убийството на Андрей Монов все по-ясно става, че доказателствата срещу австралийския гражданин Джок Полфрийман са нагласени или поне една голяма и важна част от тях са скрити. Става въпрос за записите от камерите на Министерство на здравеопазването, които са могли да дадат яснота какво точно се е случило в нощта на 28 декември 2007 година. Официалното обяснение е, че токов удар изтрива записите.
Предсрочното освобождаване на Полфрийман предизвика вълна от възмущение, а бащата на убития студент Андрей Монов получи трибуна за обвиненията си. Истината обаче започва да накланя везните в друга посока.
Не е хубаво да се „разравят“ костите на мъртвия. Не е хубаво, ако от това няма засегнати живи. А живите са освен Джок Полфрийман и една голяма част от българското общество, юрнало се като стадо и насочило се срещу съда, чиято е последната дума и от когото зависят човешки съдби.
Дали няма да се окаже, че 12 години след убийството и 30 години след свалянето на комунистическата власт у нас тя продължава да диктува действителността. Независимо от фактите. Комунистите не прощават, важното е ние да не простим, защото преди 12 години на мястото на Джок можеше да е всяко добре възпитано и учено на това да се помага на по-слабия дете.
Събитията от последните седмици показват, че и днес няма гаранция, че ситуацията не може да се повтори. И не разчитайте, че някой ще тръгне да ви спаси или да търси истината.
Опечаленият баща "обира точките", будещ съчувствие с несъмнената лична трагедия. Не толкова опечален обаче, за да заяви публично следното: "Искам да кажа, че всички, които се подиграха с паметта на сина ми по някакъв начин, получиха възмездие. Тези, които бяха пуснали една гнусна карикатура на българското правосъдие в "Шарли Ебдо" са двамата първи застреляни там. А пък този адвокат, който се гавреше с паметта на сина ми по време на делото разбирам, че преди два месеца и той се е преселил в по-добрия свят. Така че аз имам и тази надежда, че Създателя бди над паметта на сина ми".
Може би всичко може да се оправдае със скръбта на родителя, загубил дете, но не и когато влияе на правосъдието. Защото утре същото това правосъдие ще решава съдбите на останалите живи деца.
И нека не забравяме следните факти - Андрей Монов е син на депутата от БСП в 42-рото Народно събрание Христо Монов. Същият, който нарече протестиращите срещу кабинета "Орешарски" в пика на гражданското недоволство "интернет лумпени". Според информация на Комисията по досиетата Христо Монов е бил агент на Софийско градско управление на МВР-ДС с псевдоним "Гогов".
По случая с Джок Полфрийман австралийската журналистка Белинда Хоукинс публикува книга "Кошмарът на всеки родител". Там тя описва всички свои открития – като например, че Андрей Монов не е загинал от прободна рана в гърба, както се прокламираше широко в българските медии. Според аутопсията няма начин раната да е била нанесена в гръб. Отделно пред Deutsche Welle Хоукинс изрично подчертава, че не е намерила никакво потвърждение в архивите на австралийската правосъдна система и на Интерпол, че Джок Полфрийман е убил и друг човек с нож преди случая с Андрей Монов. "В книгата си аз не се опитвам да реша въпроса за вината - това е работа на други. Мога обаче с чиста съвест да кажа, че разследванията ми недвусмислено разкриват много сериозни пропуски на българската съдебна система - от решаващите 24 часа непосредствено след арестуването на Полфрийман, та чак до приключването на съдебния процес. Българите заслужават по-добро правосъдие", казва Хоукинс.
Повече по случая може да прочетете в ТАЗИ СТАТИЯ.
Вижте и кадрите, които хвърлят повече светлина върху случилото се в ТОЗИ МАТЕРИАЛ.
Автор: Яна Иванова
