Бял дим над парламента има, но сякаш е примесен с леко черни сажди и не е съвсем ясен. Някой ще каже, че подобни метафори в контекста на избора на новия патриарх не са уместни...
Иначе - няколко въпроса след избора на Рая Назарян за председател на 50-ото Народно събрание:
- Защо Бойко Борисов, Тошко Йорданов и Делян Пеевски продължават да се занимават с третата политическа сила ПП-ДБ, след като положиха всички усилия да затрият тази коалиция, а сега не искат да поемат властта на тяхно място?
- Защо Слави Трифонов не иска да направи правителство с ГЕРБ и ДПС, след като си сътрудничат толкова добре в няколко парламента? За какво не могат да се разберат?
- Защо Борисов иска да управлява само ако ПП-ДБ са в коалиция с него? За легитимация ли? Защо умишлено Борисов саботира предишното редовно правителство, което дори щеше да е с премиер на ГЕРБ?
Извън метафорите, няколко сериозни бележки. Първо, изборът на председател на Народното събрание разбира се, че не е непременно знак за нова управленска коалиция. Да, съществува традиция да се разчитат признаците на новооформило се управляващо мнозинство още при избора на пръв сред равни, но ситуацията сега е сходна с тази с избора на Вежди Рашидов за председател на 48-ото Народно събрание. Тогава управление така и не бе излъчено.
Второ, очевидно ИТН играе в полза на президента Румен Радев - сътрудничеството между тях е утвърдено в годините и е извън всякакво съмнение. Партията на Слави Трифонов подкрепи държавния глава за втория мандат, а той им назначи зам.-министри в служебните правителства. В този смисъл е вън от съмнение и очакването при евентуален трети мандат папката да бъде взета именно от ИТН и впоследствие провалена от тях с цел да отидем на нови избори. Това обаче ще означава и още нещо - провалени първи и втори мандат, а от това следва въпроса каква теза ще прокарат Борисов и Пеевски да си завършат разказа за това кой друг е виновен за новите избори, вместо тях?
И докато на Борисов всички са му виновни, в тази вакханалия забравяме някои изконни правила на политическия процес, като например:
- Партията-победител носи отговорността да състави кабинет и да си събере подкрепа - видя се, че това да управляват следващите политически сили не работи.
- Ултиматумите не работят, още повече ако не си в позицията да ги поставяш.
- След като победиш двойно бившият си коалиционен партньор, а после се окаже, че си прекалил с черната си кампания и те вече са станали доста малки, то не ходиш да ги търсиш пак, за да ти пристанат за нова коалиция и да ги контролираш.
Остава и въпросът защо Борисов не може да се справи и с това да се оправдава постоянно - видимо отново и непрестанно повтаря имената на Кирил Петков и Христо Иванов в защитните си тези, но някак разказът вече не звучи убедително. Определено ролята на управляваща опозиция, която си извоюва в предишния парламент, беше доста по-комфортна за лидера на ГЕРБ. С особена опасност виси и още един риск за Борисов - хем знае, че от него зависят новите предсрочни парламентарни избори, хем знае, че при нов вот през септември той ще е първият загубил от Румен Радев. Любопитно ще е и как ще разкаже на избирателите си седмия мандат за управление в последните години, който ГЕРБ няма да реализира.
На този фон обаче все още витае съмнението дали целия раздор, който наблюдаваме, не е добре режисиран спектакъл с цел ИТН да повишат още малко цената си, а междувременно избирателите да забравим, че има слон в стаята. Даже два слона в стаята.
Автор: Ивайло Илиев
