Има ли българска мечта? В сградата на Независим театър в София този въпрос зададоха и си зададоха емблематични българи*, които на академичен език биват определени като десни, но самите те искат да се определят за мечтатели, минимум докоснали мечтата си. А тя е - всеки българин да има своя шанс за щастие. Шанс, от които да се възползва, ако може - думи на доцент Кристиан Таков.
Коментар на редактора
Всъщност днес няма да коментирам и анализирам. Ще предам чужди мисли, но защото твърдо смятам, че те отразяват в огромна степен моето виждане за нещата от живота. И се надявам да отразяват виждането на повече българи - наистина се надявам.
България не е мястото за живот, което всички заслужаваме. Това е безспорно. Защо обаче не е? Просто е - защото не е естественият избор за живот, за изграждане на дом, за изживяване на мечти на нашите деца. Това каза бившият правосъден министър Христо Иванов - един от малкото български политици, проявили достойноството да си подадат оставката, защото не е успял да претвори принципите си в реалност.
Коя е основната пречка - корупцията, категоричен беше Иванов. И то корупцията като начин на мислене, а не като плик с пари, уточни доцент Кристиан Таков. Корупцията е най-неприятният от три сценария за бъдещето на България, които Христо Иванов представи. Той използва разработка на Харвардския университет отпреди над десет години, която показва границата на икономическото щастие - 10 000 долара годишен доход на човек по онова време. Това е своеобразната граница, която през годините обаче върви леко нагоре - заради инфлацията. До 2010 година тенденцията за България също е нагоре, към пресичане на тази граница, към прескачането на тази стена. След това обаче статистическият модел отчита "стабилност" - права линия, която съотетства на движението на границата на икономическото щастие, като по този начин се получават две успоредни прави. Нашата линия обаче е под тази на "стената".
Може обаче да стане и по-лошо - да тръгнем по пътя на посевместната корупция. Или както се изрази чрез една много поучителна история Христо Иванов - да не ни остане дори демократичната корупция. Когато бях министър, разказа той, бях на посещение в Унгария. Там, на вечеря в ресторант след събитие, дойде един българин със звучния прякор Митьо Моторчето и ме поздрави за инициативата ми за съдебна реформа. Защо и Вие искате съдебна реформа, попитах го аз. Отговорът беше следният: Бях собственик на кариера за чакъл, но ГЕРБ ми я взеха. Исках да се боря, наех адвокат и му казах - готов съм да платя толкова, колкото поиска съдията. Можеш да платиш само ако си от ГЕРБ, отвърна ми адвокатът. Това е пътят ни в момента - пътят, заради който дъното на демократичната корупция отпреди години скоро ще ни се види висок таван, формулира тезата си Иванов.
Какво може да направим - всеки един българин, който знае защо съществува, знае за какво се бори, знае какво му липсва, за да е щастлив, трябва да отстоява своите мечти. Не много, две, три, хайде да са пет - не библейски списък, емоционално даде отговор Таков. И посочи своите мечти - справедливост, почтеност, знание. Справедливостта отразява работеща съдебна система, почтеността - ефективна борба с корупционното мислене, знанието - функционална грамотност, която да ни помогне да сме наясно до какво може да доведе начинът на живот, познат с наименованието "корупция". Защото като преподавател се потрисам от нивото на студентите си понякога, с тъга заяви Таков.
Затова ни остава мечтата - да се преборим да преминем отвъд "Харвардската стена". Има хиляди причини, поради които не можем и много малко, заради които си заслужава да се борим. Всяка от тези малко причини струва колкото хиляди от другите, завърши с възможно най-оптимистичния тон Таков. Заедно с Христо Иванов те си пожелаха хората с дясно мислене - по академично казано, да успеят да преодолеят различията си и да се обединят в борбата за мечтата "България". И не като "народняшка" партия, а като политическа - защото, за съжаление, хората, които имат потенциала да бъдат над ежедневно битовото никога няма да са абсолютно мнозинство, но могат да се преборят за шанса за щастие на всички - като бъдат постоянен трън в петата на 98-те процента от властимащите, които са във властта заради пари и за кеф. Ние ще сме трън в петата им, който им разваля кефа - чрез всички законови средства, чрез сезиране на Конституционния съд при необходимост, подчерта Таков. А Христо Иванов беше категоричен - единственият начин да стане това е чрез представителство в парламента т.е. политическа партия. И призова хората в залата да потърсят начин "да се политизират". "Трябва да се възстанови многообразието от протеста срещу назначаването на Делян Пеевски от му първите дни – когато той бе многолик", бяха думите на правосъдния министър. Според Иванов това изисква и признаването на някои грешки - от всички десни хора. "Ако нещо ще се ражда, не трябва да е традиционна партия, а електорална партия. Не трябва да имаме коалиция по принцип, а принципна коалиция", завърши Таков, уточнявайки, че няма начин такова формирование да има 60-70% подкрепа, защото целевата група е друга - не тази, която дава подкрепа, за да "намерим работа на племенницата, момичето от седем години няма работа, а име висше образование, вярно, незавършено, но все пак ..."
* На срещата в Независим театър присъстваха лидерът на ДСБ Радан Кънев, депутатите Атанас Атанасов и Мартин Димитров, кандидатът за президент на Реформаторския блок Трайчо Трайков, големите ни тенисистки Мануела и Магдалена Малееви, съпредседателят на ПП "Зелените" Борислав Сандов, актьорът Ивайло Захариев, пиар експертът Жюстин Томс, първият омбудсман на Столична община Антоанета Цонева, както и още много известни лица от гражданския ни сектор.
