Хибернацията настъпи - никой не знае докога коронавирусът ще властва по света

Повечето от нас вероятно са минали през няколко фази на възприемане на коронавируса. Те много приличат на модела на психиатърката Елизабет Кюблер-Рос, популяризирани от великия мюзикъл "Ах, този джаз". Фазите включват: отричане, гняв, договаряне, депресия и приемане.  И сега, в зависимост от държавата, в която живеете, степените на изолацията и собствените нагласи, се движим някъде от 1 до 4 - ако вече сте в "депресия", значи малко остана да се избута и до приемането. Но ако още сте на ниво "отричане", нещата не са добре. 

Още: Борисов и фабриката на девети

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

А приемането вече изглежда наложително. Световната здравна организация вчера съобщи, че е притеснена за нарастването на случаите по света, защото те скоро ще бъдат 1 милион. Министерски съвет иска да удължи извънредното положение до 13 май. САЩ тепърва ще докладват тежки геометрични прогресии, a жертвите във Великобритания, която също закъсня немалко с мерките, започват да удрят рекорди. На всичкото отгоре няколко важни организации съобщиха и следващо притеснение: че изолацията може да започне да създава и проблеми с доставките на храни по цял свят. Ситуацията специално с храните у нас - вижте тук.

Пълният минимум на блокадата ще е 2 месеца - толкова продължи в Китай. Само че забележете две твърде неприятни разлики: 1) там извънредното положение беше просто военно положение с още по-строги мерки от европейските и 2) там почти не се допуснаха онези закъснения, които допуснаха Европа и Америка. Ако трябва тези две разлики да водят до определен извод, ето го - двата месеца карантина в Китай по всяка вероятност ще са три за държави като България и 4-5 за държави като САЩ, които в най-късен етап започнаха да налагат мерки. И това е общо взето оптимистичен вариант. 

Всичко това означава следното: влизане в дълбока хибернация. Тази хибернация няма да има толкова общо с преминалите вече малко повече от две седмици, в които ако не нещо друго, то адреналинът от ставащото, интересът, макар и провокиран от страх, донякъде гарантираха някакво присъствие на духа, което идва от първоначалния стадий на мотивация, изпитан от всеки в затруднено положение. Идните 2 месеца обаче ще се превърнат в друго - маратон, изключително дълго и потискащо упражнение по издръжливост, което включва в повечето случаи по-ниски доходи, по-висок стрес, по-тежка скука от живота между четири стени. За това няма да помогнат и информационните потоци, чиито брой жертви и заразени, които изглеждаха слабо притеснително в началото, ще започват да сбъдват увеличенията си, отдавна предречени от статистическите модели, които до момента работят безотказно. Но целта им не е да потиснат, а да дадат яснота за шествието на вируса. 

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня

Казваме всичко това не, за да добавяме черни краски към ситуация, а поради необходимостта за приемане на неизбежното: времето от 13 март до днес бе само първата отсечка от дълго бягане, за което много малко са подготвени, но ще трябва да се справят. Нещата са като в "Изкуплението Шоушенк" - от затвора на изолацията ще се излиза бавно, методично и със силен характер. 

Автор: Райко Байчев