Повечето от нас вероятно са минали през няколко фази на възприемане на коронавируса. Те много приличат на модела на психиатърката Елизабет Кюблер-Рос, популяризирани от великия мюзикъл "Ах, този джаз". Фазите включват: отричане, гняв, договаряне, депресия и приемане. И сега, в зависимост от държавата, в която живеете, степените на изолацията и собствените нагласи, се движим някъде от 1 до 4 - ако вече сте в "депресия", значи малко остана да се избута и до приемането. Но ако още сте на ниво "отричане", нещата не са добре.
А приемането вече изглежда наложително. Световната здравна организация вчера съобщи, че е притеснена за нарастването на случаите по света, защото те скоро ще бъдат 1 милион. Министерски съвет иска да удължи извънредното положение до 13 май. САЩ тепърва ще докладват тежки геометрични прогресии, a жертвите във Великобритания, която също закъсня немалко с мерките, започват да удрят рекорди. На всичкото отгоре няколко важни организации съобщиха и следващо притеснение: че изолацията може да започне да създава и проблеми с доставките на храни по цял свят. Ситуацията специално с храните у нас - вижте тук.
Пълният минимум на блокадата ще е 2 месеца - толкова продължи в Китай. Само че забележете две твърде неприятни разлики: 1) там извънредното положение беше просто военно положение с още по-строги мерки от европейските и 2) там почти не се допуснаха онези закъснения, които допуснаха Европа и Америка. Ако трябва тези две разлики да водят до определен извод, ето го - двата месеца карантина в Китай по всяка вероятност ще са три за държави като България и 4-5 за държави като САЩ, които в най-късен етап започнаха да налагат мерки. И това е общо взето оптимистичен вариант.
Всичко това означава следното: влизане в дълбока хибернация. Тази хибернация няма да има толкова общо с преминалите вече малко повече от две седмици, в които ако не нещо друго, то адреналинът от ставащото, интересът, макар и провокиран от страх, донякъде гарантираха някакво присъствие на духа, което идва от първоначалния стадий на мотивация, изпитан от всеки в затруднено положение. Идните 2 месеца обаче ще се превърнат в друго - маратон, изключително дълго и потискащо упражнение по издръжливост, което включва в повечето случаи по-ниски доходи, по-висок стрес, по-тежка скука от живота между четири стени. За това няма да помогнат и информационните потоци, чиито брой жертви и заразени, които изглеждаха слабо притеснително в началото, ще започват да сбъдват увеличенията си, отдавна предречени от статистическите модели, които до момента работят безотказно. Но целта им не е да потиснат, а да дадат яснота за шествието на вируса.
Казваме всичко това не, за да добавяме черни краски към ситуация, а поради необходимостта за приемане на неизбежното: времето от 13 март до днес бе само първата отсечка от дълго бягане, за което много малко са подготвени, но ще трябва да се справят. Нещата са като в "Изкуплението Шоушенк" - от затвора на изолацията ще се излиза бавно, методично и със силен характер.
Автор: Райко Байчев
