Един живот си отиде заради човешка глупост, заради небрежност, или може би, заради прекалена амбициозност. За починалите, казват хората, се говори или хубаво, или нищо. Но няма как случаят със смъртта на боксьора Борис Станчов да не предизвика обществен интерес, недоволство, състрадание, а понякога дори яд или негативна нагласа. Нека анализираме ситуацията.
Първо, имаме едно момче с огромно желание и евентуален потенциал - Борис Станчов. Той успя да сбъдне мечтата си да стане известен. Но не искаше да стане така. Не искаше да се случи по този начин. Плати с живота си, за да сбъдне мечтата си. Това ли е цената на успеха? Той е младеж, който иска да бъде "голям" боксьор. Иска да постигне много, но веднага. И не може да чака. Не иска името му да се индикира със загубени мачове, ако това твърдение се окаже вярно. Затова се съгласява и участва в измамна схема, която е проработила веднъж някъде евентуално. И започва да печели пари. Малко пари. Но...необходимо ли е всичко това? Какъв е проблемът хората първоначално да говорят за теб, не като за победител, а като за обикновен играч? Защо рискуваш, при условие, че искаш да постигнеш успех?
Никой спортист, а и не само, не е започнал от върха нагоре. А напротив. Всеки велик е преминал през загуби и неуспехи. И всеки велик продължава да преживява спадове и възвишения в кариерата си. Нелогично е да мислиш, че хората ще те запомнят повече, ако звездата ти изгрее изведнъж. Не! Точно тогава ти се оказваш човек без минало. Без личен живот. Несъществувал досега. Непреживял никакви трудности. Някак си, кацнал на върха и започнал да побеждава. Но откъде си дошъл и кой те е създал такъв не става ясно. А и няма по-голям психологически капан от ранния успех.
Второ, откриваме съучастник. Идеята за чуждата самоличност не идва сама. Тя е създадена от някого, но поддържана от други. Братовчед му Исус Величков се съгласява също да участва в схемата. Дава си личната карта за ползване. Това е личен документ, скъпи ми спортисти! Ако не сте наясно защо се казва "личен", ограмотете се. Не можеш да си предоставяш личната карта за обществено ползване. Добре, че и обява не е пуснал, когато документът му е бил "свободен", та да се възползва някой друг. На каквото и да е основание - това е не-за-кон-но! Изведнъж възникват и още хиляди въпроси. С какво се е занимавал Исус, докато личната му карта не е била у него? Шофирал ли е (ако е правоспособен водач)? Посещавал ли е заведения и институции, издавани ли са му някакви видове документи, как е удостоверявал, че това е той?
Трето, лекарят. Този, който е издал медицинското свидетелство. Дори и то е на името на Исус. Кой е този лекар и как по-точно е преценил, че Борис е Исус и Исус е Борис. И един ли е, или са няколко. Всички знаем, че за да бъде издаден такъв документ се преминават няколко прегледа при различни специалисти. Но това е официално. И така, някак си момчето се е сдобило с медицинско свидетелство за добро здраве.
Четвърто, родителите. Но не само на Борис, а и тези, на Исус. Знаели ли са те за замисленото от синовете си и подкрепяли ли са ги в схемата им? Защото, първоначално твърдяха точно това, че починалият боксьор не е искал да натрупва загуби на свое име, а само дни по-късно вече са на мнение, че детето им е било измамено от треньора. И искат доживотен затвор с обвинение за убийство.
Пето, треньорът. Че е за затвор, спор няма. Не може да си играеш с човешкия живот. Чужда самоличност, надъхване, неясни възможности, пътуване... пари. Съучастие в измама в името на популярността. Въпреки че той отрича, би било малко странно да не знае? Освен това, един треньор трябва да учи възпитаниците си на честност, морал, мъдрост, великодушие, спортсменство. Трябва да умее да ги мотивира да приемат загубите с достойнство и да се борят с всички сили за победа. Но с позволени средства. Дали той е дал хапче на Борис Станчов, или не, аутопсията ще покаже. Факт е, че е бил до момчето по време на фаталната боксова среща.
Всичко описано до тук, в съчетание с безрезервната вяра, лесното поддаване на манипулации, наивността и желанието да си велик, е пагубно. Защото, когато някой ни предложи схема, е редно първо да помислим. А ако схемата сами сме я измислили, то нещо сме недообмислили щом трябва да си служим с измама. Не на последно място възниква спорният въпрос дали става въпрос за убийство или всъщност е самоубийство. И после търсим виновни. Но кой ни е виновен, че в схемата вероятно участват минимум петима (или поне за толкова ни е известно), а ние не сме премислили и пресметнали последствията?!
Автор: Атанаска Маркова
