Политиката е като колата - ако не направиш годишен преглед, може да ти я спрат. Много зевзеци се упражниха през 2022 по темата, но ние ще подходим сериозно, защото искаме да се движим. Ако може - напред, не назад.
Важно е да се знае състоянието на политиката, макар да не е моментът точно по Нова година. На всички е известно, че реалното състояние се вижда през април, когато управниците си подадат имотните декларации. И като върнем прегледите назад в годините, ще видим кой е литнал бая нагоре и кой е спукал гума на първия завой.
Леки коли, яхти, самолети: Кой депутат кара най-скъпото и кой най-евтиното возило?
Но понеже темата за спиране от движение напоследък е болезнена, ще поогледаме нещата по-основно.
На пръв поглед двигателят на днешната българска политика е седемцилиндров. Само една бройка ни дели от заветния осмак, така любим на самите политици, на държащите ги за скалповете властелини на обръчите и на разни безименни баровци.
Може да е само една-едничка, ама разликата е осезателна - не работи това нещо, колкото и газ да му дават. Избушват го пустия му двигател, ама тая газ отива директно в ауспуха и ни трови нас, дето зяпаме отстрани с надеждата да тръгне шантавата машина. То думата "газ" май минава вече към нецензурните, щом е в състояние да обогатява едни и да докарва до истерия други политици. Но това е в другото ѝ значение, не в нашето, автомобилното.
Иначе конските сили са 240 и би трябвало да са напълно достатъчни да летим финансово, икономически и всячески като една добре пипната германска машина. Но, уви, бройката в случая не е най-важното, а самите коне. "Руски боен кон" в случая не се отнася за жена-здравенячка, а за политическа порода. Все повече стават нейните представители и това не е добре. Явно не са тези конете, които ни трябват.
Към днешна дата диагностиката не дава оптимистична прогноза. Уж мощна, уж нова, пък не върви, пущината. От друга страна, спирачките ѝ също не са съвсем в ред. Нанайси феродо нашият политик. Само като ги слушаш какви ги дрънкат в парламента, ти се ще да си в казармата, че да им отговориш с подобаваща лексика.
И все повече се пита човек - има ли въобще шофьор тази кола? И ако в момента няма, ще го има ли скоро? Защото така на самотек най-много до под крушата да стигнем.
Мигачите работят, но каква полза от тях? Като тръгне да завива, трябва да отгатваш накъде, защото с ляв мигач върви надясно и обратното. С фаровете също е тотал щета. Левият е халогенен, а пък десен въобще няма. Затова пък има няколко средни, все едно на сафари сме тръгнали. А може и да сме, просто никой не ни е казал. И как да ни каже, като от клаксони сме оглушали. Виж, клаксоните на тази кола са супер. По цял ден могат да вият на седем гласа. И го правят - сряда, четвъртък и петък пряко в ефира звучи хорът на парламентарните клаксони. Голямо надсвирване пада.
Тази кола, като всяка друга, си има и скоростна кутия. Мнооого добре скрита. Тези, които задават скоростите, не се виждат. Само се чуват от време на време - нещо леко пристъргва, уж че Радев бави мандатите, ама ние знаем, че не е той. Той не пилотира в момента, колкото и да си мисли, че го прави. Скърца скоростната кутия, защото от сменяне на скоростите на кукловодите им дойде до гуша и май минаваме на автоматик. Скоро!
Неудобно е да го признаем, но тази кола си е направо за скрап. Не е добре сглобена, не са добри материалите и никой не ще да я кара. Хем не върви, хем странни звуци издава, хем се клати по пътя. Може и да повърви още малко, но ще трябва да ѝ сменим табелата. Онази, на която пише нещо за съединението. По-добре да пише "Нова година - нов парламент".
Автор: Стефан Стефанов
