Българският народ гласува за промяна с наказателен вот за системните партии. Бойко Борисов поде тон за поредната подмяна, като започна обръщението си с "Честита победа". Трябва да ви разочаровам, господин Борисов, но не сте победили. От изказването на Любен Дилов-син след "успеха" много ясно пролича, че никой в ГЕРБ не празнува.
Да, ГЕРБ все още е първа политическа сила. Няма как да бъде иначе по няколко причини. Като се започне от раздутата държавна администрация, която масово гласува за Борисов и се стигне до факта, че единствено Цветан Цветанов е пряк конкурент за същия електорат, който преследва Бойко Борисов.
Не така стоят нещата при опозиционните партии. Нека да направим най-простата сметка. Коалицията ГЕРБ-СДС взе 26.18% от гласовете на избирателите, които отидоха до урните. Същевременно партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", "Демократична България", протестното дуо и Мая Манолова, мандатоносителя на Божков - БНО и "Възраждане" взеха сумарно 37,23% от гласовете. И тук дори не слагаме гласовете за БСП, които де факто също са и срещу Борисов.
Дори и доскорошните партньори на Борисов от ВМРО да бяха преминали 4% бариера, това отново нямаше да бъде достатъчно за сформиране на правителство на Борисов. Оттук нататък всякакви сладки приказки за победа на управляващите са абсолютно несъстоятелни. Наказание обаче получиха не само те, но и парламентарната опозиция в лицето на БСП. Социалистите за пореден път се превърнаха в удобното извинение за провала на ГЕРБ. Но ако в БСП има логични (демографски) причини за слабия резултат, то при управляващите нещата изцяло се коренят във водената политика.
Колкото до фиаското на БСП, то е съвсем резонно и намира почва в застаряващия електорат. БСП изпусна момента да намери път към младите български граждани и плати сурова цена за това. Посланията на левицата останаха неразбираеми и чужди за тях, въпреки някои наглед напълно разумни обещания, като помощ за младите семейства например. Обикновените хора продължават да свързват социалистите с фигури като Румен Гечев, които не се радват на добра обществена репутация. БСП стана жертва на сбърканата си стратегия, по отношение на лицето и визията на партията. Въпреки ясно заявената си опозиционност в парламента, вотът на гражданите показа категорично, че те поставиха БСП в позицията на системна партия, която не виждат като алтернатива. Въпреки подмяната на компрометирани фигури като Георги Гергов, от левицата не намериха достатъчно личности, които хората да припознаят. А такива примери има. Във Велико Търново младият и перспективен кадър на социалистите Явор Божанков показа, че не всичко е загубено за левицата, но е нужен свеж полъх.
Наказания получиха и другите партии, които избирателите разглеждат като статукво в предишния парламент. Това са ВМРО-БНД на Каракачанов, обединението на Марешки и Симеонов, "Атака" на Волен Сидеров и дори Цветан Цветанов, който макар и в нова формация, още носи воденичния камък "Апартаментгейт" на гърба си.
Стигаме и до новите политически играчи. Не е много точно Мая Манолова да бъде окачествена така, но протестите легитимираха нейното завръщане на политическата карта. Ако трябва да съм честен докрай, тя донякъде го заслужи с работата си като омбудсман, а и беше единствената, която показа смелост да излезе пред протестиращите срещу политическия Франкенщайн на Орешарски - тогава, когато беше част от онова управление. Едва ли някой здравомислещ човек вярва, че именно тя е предложила Пеевски за шеф на ДАНС, но все пак нейното политическо минало продължава да тежи в много аспекти - защото щом каза това за Пеевски, значи спокойно идва въпросът а беше ли зависима да го каже и как така е независима сега? Голяма част от българските избиратели още изпитват логични съмнения дали новата формация също няма да влезе в дебрите на политическото сметкаджийство.
Големият победител на изборите определено се казва "Има такъв народ" на Слави Трифонов. Стратегията антисистемност сработи отлично за шоумена, но сърфирането по гребена на вълната е временно явление. Оттук нататък за екипа му предстои много трудна задача. Първата от тях е да намери с кого да работи. Дори и най-върлите поддръжници на Слави едва ли вярват, че и при нови избори той ще има достатъчно подкрепа за собствен кабинет. Към този момент единственият вариант за правителство изглежда именно мандат на "Има такъв народ", в коалиция с формацията на Манолова и Хаджигенов, както и "Демократична България" плюс подкрепа от страна на БСП. Заявеното от Трифонов желание да няма никаква форма на поддръжка със социалистите обаче насочва обективно към нови избори.
Другият вариант, колкото и абсурден наглед да е той, изглежда да е коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС. Сумарно такова правителство би имало легитимност, защото събира над 50% от гласовете на избиратели. Но това би бил по-грозен Франкенщайн дори от Тройната коалиция на НДСВ, БСП и ДПС. Освен това този вариант изглежда изключен, докато Корнелия Нинова е начело на левицата. Той би предизвикал огромно обществено недоволство, граждански протести, вътрешни протести в БСП и нова политическа дестабилизация.
Стигаме и до другата важна част от пъзела, която се нарича "Демократична България". "Умните и красивите", както ги наричат в публичното пространство (кой иронично, кой не), имат доста сериозна подкрепа сред младите българи. Сред избирателите им обаче има доста странно "осмиване" на "чалгаря" Слави Трифонов. Но реално погледнато именно Слави Трифонов е тяхната потенциална ракета-носител за влизане във властта. При един увеличен резултат от страна на шоумена на евентуални следващи избори, "Демократична България" е най-логичният партньор за общи действия.
Дори и да се стигне до подобен кабинет, настоящите управляващи са способни да поставят изключително много подводни камъни, ако бъдат ситуирани насила като опозиция. Нещо, което дори опитни политици като Корнелия Нинова и Волен Сидеров изпитаха на гърба си. Бъдещи нови избори отварят и още две доста интересни възможности. Скритият от социолозите вот за мандатоносителя на Васил Божков показа сериозен потенциал и нищо чудно при нови избори да доведат жадния за реваншизъм бизнесмен до парламента.
Другият интересен играч с интересно политическо поведение и скрит потенциал е партията на Костадин Костадинов - "Възраждане". Опитите на прокуратурата да я заличи в крайна сметка може да донесат сериозни политически дивиденти на доскоро непознатата формация. Умората в обществото от противоепидемичните мерки и ясната позиция срещу тях, както и липсата на компрометирани фигури в организацията, също са в състояние да я докарат до място в Народното събрание. Трябва да се отчете, че това е една от малкото формации, които увеличиха подкрепата си спрямо предишните избори.
Евентуално влизане на тези две партии в парламента вече окончателно би преконфигурирало баланса на силите. В България страхът от непознатото винаги е намирал солидна почва, но тези избори са показателни, че отвращението от системните играчи е достигнало неподозирани високи. За две неща обаче Бойко Борисов е напълно прав. Той е опитен и обигран в политическите игри и при реален опит да бъде демонтиран сегашният модел, е способен да даде много сериозен отпор.
Второто е, че наистина да управляваш не е същото като критикуването, а Борисов събра и опит, и експертиза в това - не може само с калинки да бъдеш толкова години министър-председател. Корупционните модели и практики обаче са пуснали толкова дълбоки корени, че тяхното премахване е изключително сложен процес. Той изисква освен дълбочинно познаване на проблематиката и множество честни и смели хора, които да гледат в една посока, която не е тази на личното облагодетелстване. Всеки един от тези хора трябва редовно да си припомня "Приказка за стълбата" на Смирненски. Защото видят ли в дрипльовците добре облечени тълпи и чуят ли химни от устите им, значи вече са сключили сделката с Дявола. И само са се заканили да се изплезят на модела, но са станали част от него.
И накрая две думи за задкулисието. Вероятно ви е направило впечатление, че в този коментар няма нищо за ДПС. Ако ГЕРБ няма полза от разчупването на сегашния модел, то в ДПС вече са един ход напред. На партията на Доган беше посветен един от знаковите ми политически коментари, озаглавен неслучайно "Държавата на Доган или България на три агентури".
Всъщност - няма модел Борисов. Премиерът е просто представителната фигура на едно много здраво и добре структурирано задкулисие, за което ние имаме оскъдна информация. Това е пъзелът, който в действителност ръководи България. И той не е от някакви митични генерали в пенсионна възраст, а оперативен и отлично информиран.
Ако искате да видите бъдещето, към което ДПС изпреварващо вече се движи, изгледайте внимателно това видео.
След това прегледайте и какво ви представя Световният икономически форум.
Няма да сбъркате - интересно е. И може да ви разшири мирогледа. Но е важно да четете между редовете.
Автор: Тодор Беленски
