Преди всичко препоръчваме на читателите да прочетат този текст, който касае митовете и фактите за коронавируса. След като се информират от него, може да продължим с друго.
Още: Летище "Васил Левски" - добре, а улица "Московска" кога ще преименуваме?
Още: Вейповете и везните на забраната: Няколко мита
Каквито и да са опасностите от коронавируса, тук ще обърнем внимание на друга, която не е свързана пряко със здравето и медицинската грижа. И тази опасност е в това, че коронавирусът попадна в друга среда, съвременна - на свръхинформацията. Тази свръхинформация се дължи в голяма степен на това, че социалните мрежи форсираха алгоритмично всички достижения на ХХ-ти век и преди него. Сред тях, разбира се, форсираха и медиите - заради способността на новинарското съдържание да генерира огромен трафик, който да бъде насищан с онлайн реклами, която пък да носи приходи - впрочем основните, които всеки колос от света на Big Tech, има. Преди десетилетия френския философ Бодрияр вече бе забелязал как медиите могат да създават т.нар. "хиперреалност" - подбирането на определени елементи от реалността, натрупването на материали за тях, които постепенно изкривяват самата реалност и започват да осъществяват надмощие над нея. Но ако казаното от Бодрият бе съвсем вярно, то то е умножено на квадрат, когато добавиш социалните мрежи.
В момента за пръв път виждаме как алхимията между медийна информация и бихевиористични ИТ алгоритми, навинтени да изпомпват докрай всеки Trending Topic, действат по отношение на вирус. Никак не изглежда безопасно. От това може да произтекат ефекти на доминото, чиито следствия са непредвидими. Не е ясно доколко вирусът е застрашителен - това могат да кажат само медицински лица и нека слушаме единствено тях. Но припомням, че медиите, дори сами по себе си обиграни в производството на паника, от поне пет години действат на стероидите на социалните мрежи: последното нещо, от което се нуждаеха.
Това може да произвежда страховити мутанти, които да действат на принципа на снежната топка. В последните години сме виждали много различни Snowball ефекти в публичната сфера - да кажем експлодиращия интерес към Грета Тунберг. Но засега изглеждаха донякъде безобидни или поне ефектът от тях рядко създаваше масова паника. Бяхме приели и че единствената опасност за социалните мрежи е ако в тях навлязат фалшиви новини - и след "Кембридж Аналитика" това бе в голяма степен ограничено.
Още: Не иска да е част от мафиотското управление: Атаката срещу Петков няма да спре дотук
Още: 99% недовиждане - що е то? Парламент - Ново начало
Но какво ако навлязат все пак истински новини, които да са свързани със сферата на страха? Дали те трябват да бъдат редуцирани? Посягане на свободата на словото ли е да става нещо подобно? Или пък тъкмо обратното - рискът от свръхинформация е не по-малък? Как да се претегли необходимостта от информация и необходимостта от избягване на масова паника? Всеки, разболял се от стандартен грип и с малко по-високи нива на хипохондрия би могъл да заподозре коронавирус - до какво би довело това?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Тестът с дрона на летището свари отговорните фактори по бели гащи
Още: Да поискаме повече качество на по-добри цени - така не сме втора ръка
За ставащото в момента сме донякъде неподготвени - никой не е изпробвал как би функционирала опасността от световна пандемия (ако я има), върху която се стоварва мощта на медиите и света на Big Tech, който отдавна оптимизира първите твърде добре, за да изпомва необходимите трафици. Затова, макар да представляваме медиите и да информираме с изключително старание за достоверност, съветваме публиката да се съмнява - не във верността на информацията, а в това, че дори и вярна, тя може да има неподозирани въздействия. За пръв път настървената и обсесивна консумация на медии е нещо непрепоръчително, а трябва да се осъществява внимателно и със здрав разум. Дали сме изложени на опасност от пандемия все още не е ясно, но също толкова голяма е опасността от панпаника.
Автор: Райко Байчев
Още: Мария Бакалова и бакалските сметки на министъра
Още: Лакеи в криза. Как да вземат примери от Борисов и Пеевски
