Европа на оръжията? Наистина ли?

11 ноември, 1918 година. В близост до френския град Компиен победената Германия е принудена да подпише споразумение за прекратяване на бойните действия с нейните противници - САЩ, Британската империя и Франция. Според една от клаузите на мирния договор германците са принудени да оставят на врага десетки хиляди картечници, оръдия, самолети, минохвъргачки - въобще сериозен боен арсенал. И така завършва Първата световна война, която човечеството ще възприеме като най-големия ужас, стоварил се върху народите. И ще сгреши.

Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край

Още: Борисов и фабриката на девети

Коментар на редактора

Ноември, 2018-та. 100 години след разрушителния катаклизъм за власт и сфери на влияние на Стария континент, Берлин представя на света план за разоръжаване на Европа. Германският външен министър Хайко Маас вижда реализацията на това амбициозно начинание през обмен на данни между САЩ, Русия и Европа, плюс съвместна оценка на рисковете и глобалните заплахи. Нещо повече, предлага се пълен контрол над ракетите - както балистични, така и крилати. Ще се търси и споразумение с Китай за по-голяма прозрачност на ракетната програма на Поднебесната империя. Планът е с отворена опция и за регулярно обновяване на правилата в случай, че се появят нови видове въоръжение.

Предложението идва на фона на все по-категоричните заявки на президента Доналд Тръмп за изтегляне на САЩ от историческия договор за ракетите със среден и малък обсег, подписан от Рейгън и Горбачов през 1987 г. Идеята, че Европа въобще може да пристъпи към разоръжаване звучи толкова дилетантски, че почти се заиграва с комичното, докато яростно се засилва агресивната реторика с все така нескрити заплахи между великите сили. И дори не трябва да се връщаме много назад във времето. През октомври НАТО започна най-мащабните военни учения на западния отбранителен съюз от края на Студената война насам. Маневрите включваха разполагането 50 000 войници покрай 198-километровата граница на Норвегия с Русия в Арктика. И това сякаш беше отговор на също най-големите военни акции на Москва в Далечния изток само месец по-рано.

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

И сигурно си мислите, че всичко това не ни засяга, но чуйте: по данни на агенция France Presse само през 2017 г. България е изнесла оръжие на стойност 1,2 млрд. евро. Констатациите сочат, че конфликтите в Близкия изток са засилили неимоверно продажбите на родни боеприпаси, а Саудитска Арабия, Индия, САЩ и Ирак остават основните купувачи.

И така в този все по-объркан свят, изпаднал във фрагментарност и постоянно прегрупиране на амбициите за власт, създаването на една нова "Европа на оръжията" изглежда все по-плашещо. И все по-реално.

Като за това говори и френският президент Еманюел Макрон. В пълен асинхрон с твърденията на Берлин, Париж смята, че е крайно време да се създаде истинска европейска армия, която да пази континента и от Вашингтон, и от Москва. А Макрон е убеден, че мирът в Европа е несигурен, като заявява това само дни, преди да посрещне десетки световни лидери, включително Доналд Тръмп и Владимир Путин, в неделя, когато ще бъдат отбелязани 100 години от края на Първата световна война.

И сякаш един век не е достатъчен, за да я има "Европа на мира". Не са достатъчни нито жертвите, нито оръжията пред човешкото зло, родено в алчност и фалшив стремеж към доминация. Но повече от ясно е всъщност, че "Европа на мира" е нужна, за да е на печалба "Светът на оръжията".

Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?

Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа

Автор: Румен Скрински