Рано-рано тази сутрин, след нощ на следене на екзит полове, тенденции и данни, моя колежка ме попита какво положително съм видял във вече завършилите евроизбори. И като се замислих, всъщност не видях нищо положително – поне от гледна точка на България.
Избирателната ни активност е една от най-ниските в Европа и то много по-ниска от средноевропейското ниво – почти двойно (26%:50%)! А това е знак на тотално отричане и апатия – българите не искат да се занимават с политика, което е страшно, тъй като в човешката история няма общество, което да е минало без политика – независимо от нивото ѝ. Няма да мине и българското общество, колкото и да упорства и да си мисли, че само форумно-ракиените призиви за революция са достатъчни. Не са – тези полуживи избори и това доказаха, достатъчно е да се видят резултатите на тези с репутация на крайни патриоти и националисти.
Нито една партия не печели на тези избори. ГЕРБ вземат около половин милион гласа, но това са само най-ревностните им симпатизанти – тези, които си мислят, че Бойко Борисов не е същото като комунистите. Съпоставката с предишния евровот е унищожителна – който иска, може да си я види. И това е явен знак, че извън политически заслепените всички са наясно с тиквената каляска и срокът до полунощ!
БСП са още по-зле – и там твърдо ядро от все още неизмрели помнещи "зрелия социализъм", но това ще е до време. Социалистите са партия със затихващи функции, а години наред не правят нищо, защото всъщност не са социалисти! Левите идеи винаги са били на мода сред младите по цял свят, но при БСП младите са кът. И причината е в олигархичните зависимости – тези хора избраха Делян Пеевски за председател на ДАНС! Там са хора като Румен Гечев, който след 1997 година в нормална държава нямаше да си намери работа като портиер дори – вместо това преподава на студенти?! Георги Гергов също е там и току се появи с някоя далавера. Каква алтернатива, какви 5 лева?!
ДПС никога няма да мръднат извън етническото си ядро, но като че ли само тук има лек оптимистичен полъх – губят едно място в Европейския парламент, явно избирателите им не са чак толкова влюбени в Пеевски. Но дори с около 250 000 гласа Движението пак си е незаобиколим фактор. Поне засега ВМРО се припознава от умерените националисти у нас, а "Демократична България" всъщност не показва, че може да надскочи бившия Реформаторски блок – и причината е, че там не се целят в друга целева група извън "умните и красивите", а това завинаги ще прави демократите просто балансьор. Всъщност това мислене със сигурност не е умно – за красиво е все едно.
Протестният вот отиде при Иванчева, но дори той е доста нисък – което поне на мен, без да съм социолог, ми говори едно нещо: Българинът иска всичко да се оправи с магическа пръчка и не е склонен да дава никакво поле за грешка повече. И понеже не вижда магьосник, не ходи и да гласува. Вместо това констатира във Facebook какви маскари са всички и как никога нищо няма да се промени. Да, няма – с това мислене няма, и по-зле ще става. С мислене "искам всичко тук и сега" няма как да стане. Може да стане само с последователност – така, както става когато човек иска да отслабне и да влезе във форма. Първо обаче трябва да добре да си дадеш сметка кой може да предложи повече, отколкото да вземе и да го подкрепяш – многократно. Иначе резултатът ще е все гореописаният и с право унинието и отчаянието ще се увеличават. Защото кой би искал да е изправен пред избор ГЕРБ или БСП?!
Автор: Ивайло Ачев
