Гръб са ти обърнали. За да се виждат лицата им. Говорейки под прожектори и суета. Но не за тебе. Само не и за тебе...
Ти им служиш, за да украсяват фразите си. Трябваш им за цитат. Там си за паметник, чрез който въобразяват своето избавление. И за храм те ползват. Заради причастието преди и след греха. Но никога за възкресение.
А и за авторитет те имат. Окичен на стена. Все така, за да ти обръщат гръб. Понеже, който те гледа в очите, страх поглъща духа му. Те имат ли страх от тебе? Или той изчезва, като светнат камерите? Или разкаянието им пада, като ти поднасят венеца? Трънен венец. От страх, че нямат сили пред доблестта. Пред твоята доблест.
Не са ли едни и същи - и вчера, и днес? Едни и същи: палачите и страхливците, предателите и подлеците, изедниците и крадците. Не са ли едни и същи и вчера, и днес тези, които нямат сърце да се наведат пред твоята Голгота? Не са ли едни и същи и вчера, и днес онези, които ти обръщат гръб, защото толкова могат от себе си да дадат? Нима не са?!
А не са ли едни и същи и вчера, и днес тези, които застават пред тебе, кръстят се и се молят? И се молят, и се молят, и се молят... Като на Господа се молят пред тебе. Като на светец изричат името ти. Като на покровител славят живота ти. Не са ли едни и същи и вчера, и днес тези, които те гледат с благоговение и се гнусят, когато чуждите ти обръщат гръб?
А нима не са едни и същи и вчера, и днес детските очи, които виждат в тебе единствения пример, който им е нужен? Едни и същи са! И вчера, и днес.
Автор: Румен Скрински
