Вчера (10.04.2017 г.) Министерството на образованието и науката представи на нарочна пресконференция Междуинституционалният план за действие за превенция на агресията и засилване на сигурността в училищата, който в духа на искрени благопожелания съдържа 22 мерки за превенция на агресивното поведение сред учениците. Половината от тези мерки трябва да бъдат изпълнени още до края на тази календарна година. Други са средносрочни с хоризонт до края на 2018 г., има и постоянни.
Коментар на редактора
Общото между тях е, че звучат приказно и елитарно - без реална връзка с проблемите в обикновеното школо. Разбира се, няма да цитирам всички мерки, които Министерството на образованието и науката (МОН) изсипа на журналистите, за да им покаже, че работи по темата с превенцията на агресията сред подрастващите. Ще подбера само няколко, а останалите може да прочетете на сайта на МОН.
- Създаване на система за взаимодействие между учителите, учениците и техните лични лекари;
- Изготвяне и предоставяне на информация на детските градини и училищата за доставчици на социални услуги за деца, които имат ресурс и при необходимост могат да подкрепят педагогическите специалисти в работата им с ученици и техните родители. Поместване на информацията на електронните страници на детските градини, училищата и регионалните управления на образованието;
- Предоставяне на информационни материали – постери, плакати, предназначени за популяризиране сред учениците на Националната телефонна линия за деца 116 111. Оповестяване на информацията за телефонната линия на видно място в училищата;
- Подобряване на институционалните политики, насочени към превенция и противодействие на насилието – провеждане на беседи, на ролеви игри, открити уроци с участието на родителите, организиране на клубове по интереси от страна на по-големите ученици в подкрепа на учителите за превенция и противодействие на насилието; използване на подхода „връстници обучават връстници“ за популяризиране на правата на децата на закрила срещу насилие и на способите за сигнализиране за насилие;
- Увеличаване на заниманията по интереси в училищата за превенция на насилието и за преодоляване на проблемното поведение на учениците;
Ако имахте търпение да изчетете тези произволно избрани пет мерки, които предлагат от образователното ведомство, сигурно става безспорно ясно, че както в краткосрочен, така и в дългосрочен план ще борим агресията само на приказки, заедно с промяна на някакви наредби. Въпреки уверението на служебния министър проф. Николай Денков, че е дошъл заветният момент, в който учителят най-сетне ще престане да се занимава с бумащина и ще си гледа само преподаването, няма да се бори с проблемните деца, тъй като за тях ще се погрижат психолози и другите институции, ангажирани по веригата, учителят е най-близкият човек, който става свидетел или е потърпевш на агресията в училище. От МОН ще му "помогнат", като разработят информационни материали за превенция на агресията, които никой няма да прочете. Ще хвърчат листовки с призиви за добро поведение в клас, докато децата, агресирани от семейната, виртуалната и приятелската си среда, се трепят помежду си и си говорят цинизми.
МОН ще разлепя табелки с информация, ще мъчи да вкара учениците в извънкласни дейности, ще им дудне като Голям брат как трябва да са вежливи и прилежни, докато те пушат трева в голямото междучасие, не излизат от Фейса в часовете и акумулират агресия от лавката с хамбургери до пешеходната пътека пред даскалото. И ще очаква да намери съвестни деца, които да превъзпитават тези, които още търсят значението на думата "съвест".
И какви занимания по интереси ще бъдат по-точно осигурени за борба с хиперактивността на подрастващите? Кой ще ги плати, пак от делегирания бюджет на училището ли? Там пари почти няма? Кой ще ги посещава? Учениците, които не влизат въобще в клас ли? Или тези, които след третия час са в кафето, на маникюр или във фитнеса?
А как ще се борим с агресията в селското школо, където на места почти целият контингент от ученици е от малцинствените групи? Ученици, които не могат да четат и пишат, но са в пубертета, хормоните им експлоадират и вдигат на крак учителката, която преподава на полуразпаднала се паралелка някакви неща по физика...
Да попитам и какво правим с капризните родители, които мислят децата си за богоизбрани и вечно невинни за побоя на този и онзи? Как учителят да обясни на истерична майка, че скъпото ѝ чедо е наркоман и микропрестъпник за националните мащаби, но мега такъв за училищните? К'во правим, а?
Гледали ли сте статистиката за миналата година? Ще ви я припомня. Пак по данни на МОН само през 2016 г. има 2270 случая на физически и над 2700 на вербален тормоз в училище. Засечени са и 1493 случая на кибертормоз. Зад цифрите стоят нашите пострадали деца, които сега ще предпазваме с добри благопожелания, плакати и филмчета.
Истината е, че агресията в училище ще изчезне само когато се затрием като нация, тъй като нейните проявления са в цялото ни общество. Но винаги семейството може да бъде първият, насочващият добър пример за един подрастващ.
За съжаление обаче, агресията вирее в разбитите български семейства, произвеждащи разбити деца, с разбити мечти, които пренасят цялата си неудовлетвореност сред връстниците си. И тук МОН не може да помогне! Кой ли въобще може?!
