Започва Г-20. А животът си продължава. Гледайки се в очи, световните лидери ще присядат на чужди маси. Но не за преговори. Още по-малко, за да опитат такояки - традиционните японски октоподени топчета, които дипломацията ще сервира. Защото, да - тя ще е просто обслужващ персонал. Понеже напрежението изготвя дневния ред на срещите. И Г-20 е поредният скучен опит за диалог между големи, но все по-изолиращи се играчи.
Коментар на редактора
Уважаеми читатели, подобни срещи на върха имат за цел да възстановяват доверието. Тъй като то не е постоянна категория, дори сред близки приятели, на геополитическата сцена бива често привиквано. За да дава обяснения. Знам, че е горещо, но нека погледнем нагоре. Не към слънцето над чадъра, а към голямата картина на света, събран в Осака.
Понеже си нямат тъкмо доверие, лидерите ще човъркат безмълвно по отворени рани. За да кървят още по-обилно. Тръмп плаши с унищожение ядрена държава, Путин взривява фундаментални ценности с тихи провокации. А Меркел няма сили за нови усмивки. Буквално. Наоколо е и Ердоган, който плиска водите на Средиземноморието, докато се противопоставя с руско оръжие на организацията, в която страната му членува.
А търговският конфликт между Вашингтон и Пекин може да бъде обобщен с тези мисли на Макрон: "Няма кратки войни. Когато започне война, знаем кога започва, но рядко кога ще свърши". Френският президент е абсолютно прав. Дори и говорейки по принцип. Но думите му звучат особено поради факта, че самият той изглежда като неканен гостенин на Г-20 със своето Споразумение за климата. Сега на никого не му е до това. Както почти винаги на подобни форуми.
Ала предупрежденията на редица учени (ето ги), че хуманитарните кризи в много съсипани държави ескалират до невиждани размери, че всяко следващо лято ще е по-горещо от предходното, че ние, хората, дори вече нямаме активни механизми, за да закрепим света си, че човешката цивилизация може да изчезне - оживяват. И то все по-близо да всеки от нас. Но да - няма да чуете тези страхове да вълнуват лъскавите кулоари. Тъй както виновният рядко признава престъпленията си.
Г-20 започна. А животът изтича в безвремието на дипломацията, заета да предлага чужди усмивки.
Автор: Румен Скрински
