След флашмоба на ГЕРБ, вече можем да предвидим следващата стъпка.
Да си представим: Дилов и Биков в една лодка.
Носят символа на свободата - "Труд". И се отправят към брега на свободата - "Росенец".
Акостират. Първо полагат цветя, а после кратък лайвстрийм.
Дилов, иначе умен човек, изрича характерната фраза за свободата: "Днес това се случва с Росенец, утре ще се случи с други. Днес нападат партия, утре ще нападнат и вас". Публиката се чувства интелектуално предизвикана. Тя не само, че никога не е виждала свобода на словото, но вече ѝ се обяснява, че някъде там, в тъмнината на реваншизма, свободата на словото ще се върне към тях като злокобен бумеранг. Ако човек не защити ГЕРБ и "Труд" не разбира нищо от демократични процедури. Също: ако не защити всяко свинско черво, ще го обесят на същото свинско черво за назидание. Нацията въобще трябва да се хване в жива верига и да брани медии, които се бранят взаимно с властта, понеже между двете е спряло да има разлика. Кой е главният редактор на "Труд"? Ако наистина сте проследявали вестника от последните няколко години, ще се затрудните в отговора. Редакторското каре ще настоява, че това е редактор. Неписаното каре, за което можете само да подозирате, ще ви отведе към другите три власти, на които медията уж трябва да е коректив. А не продължение.
Но да се върнем към хубавата картинка. До Дилов стои Биков - нека не забравяме втория човек в този възхитетелен, както се казва, bromance. Биков не може да влезе в толкова умопомрачителен възторг за свободата на словото като Дилов. Но може да каже - "Радев!".
Когато Биков или някой от ГЕРБ изрече името на президента, се очаква то да прогърми като буря и публиката да се свие от страх пред авторитарната градушка. Навремето Радев нанесе огромна обида - отказа да връчи ордена на Петьо Блъсков. Това беше абсолютно светотатство с идеята за ордени - откакто такъв взе Доган, човек няма право на грешки. И вие трябва да се разгневите. Днес орден няма да получи Петьо Блъсков, утре това може да сте вие...Нали не искате да не получите орден? Ако не искате да не получите орден, трябва да защитите неполучилия орден Блъсков и да се поблъскате в името на гражданското неподчинение.
За финал, понеже лодката още се полюшва до бреговете на "Росенец", време е да защитите и самия сарай. Днес атакуват Сарая, утре може да атакуват самите вас. Вие нямате сарай, но все пак е добре да разбирате от метафори - ако не разбирате, Дилов ще ви ги обясни. Може например да изгубите санирането на блока ви.
Затова - живи вериги, гражданско неподчинение и протест. Малко да променим Волтер. Нещо от рода на: "Не съм съгласен с това, което мислиш, но докато съм жив ще бъркам свободата на словото с ловката обмяна на пари и влияние между власт и медии и ще защитавам тази ловка обмяна, представяйки я като свобода на словото". Е, малко по-дълго е. Проблеми на адаптацията.
Като слушате всичко това, би могло да ви се стори, че има някаква грешка. Че солидарността с корупцията например ражда още корупция - така може да ви се струва. Невярно. Солидарността с корупцията ражда свобода на словото - това се опитаха Биков и Дилов да ви обяснят. Записано е като увод в манифеста им в общата политическа лодка. Впрочем, ако следваме Джеръм К. Джеръм за двамата мъже в една лодка, може да се попитаме кой е третият?
Това, че има свобода на словото обаче, не значи, че трябва да задаваме подразбиращи се въпроси.
Автор: Райко Байчев
