Индустриалци настояват повече да не плащат първите три дни болнични, за да бъдат облекчени финансово. Предложението идва от Асоциацията на индустриалния капитал, структура от онзи тип, който в медиите много често се нарича просто "бизнесът", "работодатели" и прочие неутрални термини.
Предпочитаме друго название, малко по-разширено. Вместо "бизнесът", да го наречем така: "Едни хора, които просто искат да ви изцедят колкото се може повече, за колкото се може по-малко пари, предлагат нещо". Вижте как по-добре се връзва, цялата новина изведнъж си отива на мястото - "Едни хора, които просто искат да ви изцедят колкото се може повече, за колкото се може по-малко пари, предлагат да не ви плащат болнични първите три дни".
Така, сега е добре, заспа.
Но ние мислим, че бизнесът (да се чете горната дефиниция) твърде плахо предлага идеи и сами ще предложим други.
1) Минималната работна заплата да се намали
Минималната работна заплата несправедливо расте през последните години. 560 лева е крупна сума, която стига не просто за поддържане на добра покупателна способност, но и за заделяне на пари, останали ти след честите екскурзии зад граница. Този растеж е изкуствен, става дума за балон на минималната заплата, който, за да не гръмне, по-добре плавно и година по година да почнем да намаляваме, за да може бизнесът (да се чете горната дефиниция) да може да си позволи по-ниски разходи и по-големи печалби.
2) Работният ден да се върне на 16 часa
Ние с възхищение четем пролетарската поезия и проза, разказваща за работниците по тютюневите фабрики, които бачкат по 16 часа на ден. Кой въобще ги измисли тия осем часа? И какво значат усилията на скандинавските страни да въвеждат 6 часов работен ден, или пък четиридневна работна седмица? Давай и ние да помислим експериментално - да въведем експериментално тези 16 часа, пък да видим какво ще стане. Може да е за добро, кой да ти каже. И без това бизнесът (да се чете горната дефиниция) отдавна е установил, че е по-добре да си убит от работа, отколкото да си полуубит от работа, защото второто ти дава минимален шанс да мърдаш.
3) Договор - като завършиш да останеш в България
Това тук не е преувеличение - имаше такива напъни миналата година. Бизнесът (да се чете горната дефиниция) беше предложил образованието да стане безплатно, но за определени години завършили студенти да са длъжни да работят в България. Но защо определени години? Кому е нужно това разхищение на човешки ресурс в други държави, където му се плаща много, вместо да му се плаща малко тук.
4) Политическа икономия
Цели поколения учеха политическа икономия и се явяваха на изпити, с които да докажат доброто си проумяване на марксистки процеси. Но тъй като настъпи икономически обрат, той пък трябва да предизвика огледална образователна реформа, в която Бизнесът (да се чете горната дефиниция) да направи учебник, в който да обясни справедливата си и социалнообразуваща роля. Нека там се каже например, че за да се развива Икономиката е необходимо Солидарното Участие на работника, който да изпълни горните три точки и веднъж щом ги изпълни Икономиката ще започне да се Развива добре.
5). Право на отказване от плащане
Любимият трик на някои собственици на хотел на морето е примерно към края на сезона, средата на септември, да се окаже, че тоя човек просто се е отказал да плати на последните от две до четири седмици на работниците си. Защо? Защото работата не вървяла много добре. Един вид те така и така са на море, какво сега, важното е, че им се дава място за престой, нищо че май не са виждали отблизо морето заради реално функциониращата точка 2. Та идеята, че ако да кажем бизнесът (да се чете горната дефиниция) нещо не е работил добре, той трябва да може да поиска от работника солидарно да се включи в неуспеха и солидарно да не получи заплата.
Автор: Райко Байчев
