За нивото на едно общество се съди по това как се отнася то към най-слабите - болните, бедните, изоставените, децата. Жените. Именно положението на жените е "на прицел" през последните седмици у нас. Беше нужно една жена да умре, застреляна от съпруга си, който нито една институция не пожела да спре, за да започнем да говорим за този проблем.
По света, за съжаление, има страшно много потенциално опасни мъже. Те са завладяни от мания за контрол, те не могат да се справят със загубата, с отхвърлянето, не могат да се справят по принцип с емоциите си, страдат от комплекси, травми и липси, които ги превръщат в тиктакаща бомба.
Всяка година в България умират жени, убити от мъжете си. Нерядко жертва стават и децата им. Защото след раздяла или развод въпросните мъже превъртат и обявяват, че "или ще си моя, или ничия".
Всички тези жени се обръщат към институциите и към държавата, която трябва да ги защити. Извървяват целия дълъг и трънлив път на бюрокрацията, борейки се за живота си. Спазват закона и молят за единственото логично нещо - да бъдат признати за жертви и да получат помощ. В повечето случаи обаче тази помощ никога не идва.
Всички модерни държави се базират на концепцията за "обществения договор" - всеки гражданин се отказва от някои права и свободи, приема някои задължения, а в замяна държавата се задължава да го защитава и да създаде правила и закони за всички.
България всеки ден нарушава този договор. Много жени са изпълнили своята част от споразуманието - били са съвестни граждани, спазвали са установените правила, изпълнили са нужните изисквания и процедури, и въпреки това остават незащитени.
В сбърканата реалност, в която живеем, държавата пази насилниците, агресорите и убийците, а не жертвите. У нас полицията е изключително активна, когато трябва да блокира пътища и площади, за да иска пари за заплати, облекло и обезщетения, но бездейства, когато трябва да си свърши работата.
Много е изкушаващо да кажем, че тези жени сами са си виновни. Че не е трябвало да избират психопати и насилници за партньори, но нещата никога не са толкова прости. Затова е "общественият договор" - за да има второ ниво на защита - държавата.
У нас обаче това е изюлорна надежда. Тук институциите гледат на домашното насилие като на частен, личен случай, който трябва да се реши между страните и всеки е длъжен да се оправя сам.
Това е срамно, престъпно и недопустимо. Държавата казва на половината си граждани в прав текст, че не се интересува от тях и че няма намерение да ги защитава при нужда. Ако ни е останало някакво достойнство, ще се вбесим. И ще дадем на тези, от които зависят подобни случаи, да разберат, че българската жена не може да е боксова круша и пушечно месо.
И това не е битка само на жените. Мъжете трябва да я подкрепят, защото утре тяхната дъщеря може да срещне един психопат, който да я убие, защото го е зарязала. И тогава ще е късно за каквото и да е. Българските жени имат нужда от защита днес. Докато са все още живи.
Автор: Десислава Любомирова
