Идват поредни избори и Бойко Борисов пак стана актуален. Толкова, че да напомни на хората с неизключила тотално памет за какво става въпрос.
Не, не че щял този път да е депутат. Има и по-интересно – в профила му във Фейсбук, под публикациите му се забеляза една нова тенденция на политическо преклонение към НЕГО. А именно – борба на пропагандата с пропаганда. Гасим огъня с огън.
Не е изцяло ново, но тук има определено нова висота. А именно – лели ГЕРБ ще дерат очите на всеки, който вземе синовете им да воюват. Страхът е, че ще воюват в Украйна ... на страната на Русия! Заради Радев, разбира се.
Това е венец на евроатлантизма. И доказателство, че кръгът на Борисов отдавна е изчерпал каквито и да е идеи. Защото кога се познава най-ясно, че не ставаш – като почнеш да твориш глупости. Не конкретно тази за воюващите за Русия – тя е просто черешката на тортата, показваща докъде са нещата с политическата шизофрения.
Противоречията във всяко изказване на Борисов избождат очи, оглушават и те карат да немееш. Главният прокурор не можело да е недосегаем, но депутат на Борисов и шеф на правна комисия пръв се хвърли да спира механизма за контрола на този главен прокурор. Дойде "Магнитски" и Владислав Горанов вече не е член на ГЕРБ, но Владислав Горанов казва, че е. Асен Василев е виновен за еврозоната, а не Борисовата партия, която направи всичко да свали редовното правителство и остави държавата в ръцете на Румен Радев, който се чуди как да се поклони на Кремъл, без много да се види. И още, и още, и още ...
В силата си като политик Борисов беше почти стигнал до ореол на държавник – само в очите на слепите, но те бяха повечко. Защото държавник е този, който има визия. Този, който рискува – риск губи, но риск и печели. А този, който се тупа в гърдите как е приятел с всички, накрая не е приятел на никого. И не е свършил нищо, освен за себе си и тези, които са го крепили.
Идва време в живота на всеки, когато трябва да се усети, че е свършил и да си почива. Иначе става смешно. Много. А тогава краят е особено болезнен - по-лошо от присмеха за един политик няма.
Автор: Ивайло Ачев
