Главният недостатък на добрата памет е лошото настроение, в което изпадаш, щом си спомниш ясно последователност от събития. За тях - след малко, преди това актуалното. То е, че държавата, водена от Борисов IV, е на път да върне 9% ДДС за ресторантьорите. При положение, че въпросът вече беше решен и от 1 януари 2025 г. ставката на данъка бе възстановена на 20%. Причината за внезапния обрат не стъпва даже върху някаква набързо скалъпена логика. Всичко, което знаем в полза на решението, е че Борисов, пряк цитат, е "поел ангажимент".
Ангажиментът е безумен, особено на фона на предисторията. Нека си я припомним. По ковидните години, които вече се мержелеят назад във времето като отдавна отминали, държавата (тогава Борисов III) свали ДДС на 9% за ресторантьорите. Един вид компенсация заради пандемията, засегнала бранша. Въпреки че още тогава се виждаше с просто око, че в момента, в който бъде прекратен определен локдаун, заведенията се пренаселваха с почти истерично нетърпение и нулев инстинкт за самосъхранение. Още тогава Борисов сам повдигна два въпроса. Единият, дали при спестяването на девет процента, реципрочно ще намалят цените. Другият - ключовият въпрос дали бизнесът ще поизсветлее поне малко. Ключов, защито кажем ли "сива икономика", първата картина, която изниква в съзнанието ни, винаги е била ресторант на морето. Втората е на ресторант, който не е на морето.
Естествено, нищо подобно не се случи. Тези 9% бяха общо взето щедро подарявани. Ресторантите поскъпваха с темпо, което през цялото време надскачаше, а не просто индексираше инфлацията. Бизнесът не се изсветли, не подобри качеството на услугата, единствено замогна още повече собствениците. И немалка част от клиентелата се оказа съставена от хора, които изпадат в екзистенциална дупка, ако не бъдат обслужвани поне три пъти седмично - и не наказаха със съкращение точно това перо от разходите си, както се очакваше. А когато стана съвсем очевидно, че бизнесът продължава да цъфти в онези атмосферни условия, които най-много обича - на сянка и с държавна подкрепа, най-нормалното нещо бе да се върне на стандартните 20%. Сега обаче държавата ще отстъпва, защото...навън все още върлува световна пандемия и всички са заплашени от затваряне? Или защото важен отрасъл за благосъстоянието на икономиката е в небивала криза, опасност от ликвидиране и се нуждае от спешно опрощение на половината ДДС?
Още по-забележителното в случая, е че самите ГЕРБ твърдят, че държавата е в колапс и е с дефицит от 18 млрд. лв. Ако е така, не е ли логично тогава тези 18 млрд. да започнат да се събират по най-естествения начин?
Борисов обаче е "поел ангажимент" и толкова. Сякаш говорим за даване на мъжка дума, срещу която стои онази смислена и отговорна постъпка, която я изисква. Социално слабият ресторантьорски сектор изглежда се нуждае от поредното подаяние след години системно разглезване. И - много трудно е да си спестим подозрението - връщане на обратни услуги, каквито виреят на тъмно най-добре.
Автор: Райко Байчев
