Слави Трифонов публикува защитно-отмъстителен статус, в който обяви, че някой преследва Петър Илиев - и той ще преследва този, който преследва Петър Илиев. Разбра се и кой го преследва - полицията действа по сигнал на БОЕЦ, свързан с подозрението, че Илиев в момента преиздава книгата си, но...с 80 страници по-малко. Вероятно онези 80 страници.
И докато трае разследването, а ние спазваме презумпцията за невинност с юридическа сериозност, понеже може пък Илиев просто така да си наумил да преиздава книгата си с 80 страници по-малко, седмици след като възникна въпросът дали 80 страници от текста му са плагиатствани, да се върнем към Слави.
Трифонов започна да демонстрира сериозен проблем. Ще го наречем така: безусловна и тотална лоялност, при която няма никакво значение какво става с доверените му хора, и каквото и да става, той ще ги защитава докрай. Той с тях е направил партията, те са му помогнали при референдума и трябва да се защитават един друг хъшовски - или консулско барбадоски. Това обикновено се обяснява от Трифонов с "така е мъжко", "това е като любовта", "аз така разбирам отношенията с най-близките ми" и пр. Само че с безусловната лоялност има много сериозен проблем - докога продължава тя? Трябва ли да е Завинаги твой, Слави? И какво правиш, ако човекът, към който имаш безусловна лоялност, провежда скандално интервю, говори за себе си в трето лице, показва нарцисизъм, какъвто рядко сме виждали - а сме виждали много - и въпреки всичко, подкрепата продължава: безусловно.
Но ето че, суверенът, мистично същество с милиони глави, проговаря с всичките си милиони мисли, и съобщава на Трифонов, че никак, ама никак не може да приеме Петър Илиев. Че не си представя Петър Илиев във властта, така както не успя и да си представи Николай Василев начело на тази власт. Суверенът не изпитва безусловна лоялност, ако ще дори да е от тези три милиона, гласували на референдума, и има право да не се интересува от обстоятелството, че Илиев е помагал за референдума. Трифонов обаче трябва да избира между двете си безусловни лоялности - към този човек или към суверена. Това е необходимото условие да се посветиш на политическа дейност въобще - да правиш избор много по-често, отколкото го прави избирателят.
Какво очаква Слави Трифонов да се случи със същия суверен? Суверенът трябва да е много суеверен, за да се съгласи на такава сделка. Нещо повече: в обществения договор между суверена и Трифонов, първият е изложил определени очаквания към него и тези очаквания едно по едно започват да се сгромолясват. Самият Слави, който обича да изтъква преимуществата на социалните мрежи пред медиите (ние сме корумпирани и нямаме свобода на словото, а и сме малко прости), може да разгледа какво казва свободата на словото в коментарите и реакциите под собствените му статуси напоследък. Ако имаш 100 негативни реакции, това може да са тролове. Ако имаш 500 - тролове + идиоти. Но когато имаш 3000 и повече?
Това май е суверенът.
Автор: Райко Байчев
