3-годишният Александър почина след като посети четири пъти три различни болници. Комисията от експерти е установила, че "за това дете е направено всичко."
Истерията стана повсеместна и най-малка тя бе от страна на най-пострадалата страна - родителите. Защитно-агресивната реакция не закъсня с доводи далеч от конкретиката на случая. Спасителят-премиер размаха пръст, министърът отстрани, експертите обясниха, че така се случва и се разсърдиха на медиите и на родителите, защото не са лекари.
Да, родителите не са лекари. Това означава ли, че не трябва да реагират на влошаване на състоянието на детето си, защото не могат да преценят доколкото е опасно, а след това да не носят отговорност за действието или бездействието си? Ако си представим, че родителите на детето, имайки безрезервна вяра на личния лекар, който е предписал лечение на детето, бяха останали у дома, не е трудно да се досетим, че по-късно щяха да бъдат обвинявани, че не са го завели там, където са потърсили помощ и въпреки това краят е фатален. Друг случай показва, че въпреки че не са лекари, родителите по-добре от тях понякога знаят какво се случва.
Само че всички, които са държавно възмутени и разграничаващи се от лична отговорност и оправдавайки се със системата, са отговорните за самата система, за легловата база, за разпиляната медицинска помощ, за ненавременната диагноза...
Може би случаят можеше да мине в графата "така се случва", ако родителите бяха завели детето едва на обяд, но те са реагирали навреме и превантивно. Да, има тежки фатални, необратими болести. Но кой може да докаже, че ако сутринта на Алекс бе поставена диагноза и бе започнало лечение той нямаше да почине? На тези въпроси никога няма да получим отговори, защото отговорите ги дават тези, заради които Алекс не получи своя шанс.
В изказването си от 21 ноември д-р Георгиева приведе известната статистика за високата детска смъртност у нас и намекна, че причината за това е лошото отношение към педиатрите. Не е ли това поставяне на коня пред каруцата?
Друг лекар, отново обвинително порица родителите, че на са завели детето в Инфекциозна болница. То те нали не са лекари? Не е ли най-логично болно дете да бъде заведено в Педиатрията, особено когато преди това там успешно е лекувано другото им дете?
Има ли списък при личните лекари, на сайта на Министерство на здравеопазването, създават ли се информационни кампании за това къде - в коя болница при какви състояния да се водят децата, когато се разболеят? Чие задължение и отговорност е това?
Според изказванията на лекарите всички те са изпълнили задълженията си. Всичко е точно, само че Алекс го няма.
Този текст не е срещу лекарите, срещу спасителите, вълшебниците, благодарение на които сме на този свят живи и здрави. Той е за онези, които не бяха такива за Александър в три столични болници. Може би обществото нямаше да реагира толкова остро на случая, ако имаше наказани за лекарски грешки (наскоро стана ясно, че делото за починалата родилка Деяна най-вероятно ще започне от начало). Защото и лекарите грешат, но те винаги са бели. Черното остава за потърпевшите.
И понеже много често се повтаря на родителите, че не са лекари - защо, когато последните не са архитекти, настояват новата болница да бъде в компрометирана според специалистите сграда? Вижте защо архитектите са против използването на старата сграда в ТОЗИ МАТЕРИАЛ.
п.п. А за финал, главният редактор на Actualno.com призовава внимателно да прочетем и това (и да помислим):
Автор: Яна Иванова
