Политическата дандания, както и политическата тишина, винаги раждат подозрения. В нашия случай дандания е даже меко казано. Не спряха пазарлъците, надцакването и надлъгванията, а опитите да се прикотка горкият Суверен добиха вкус на гротеска.
Това, разбира се, е напълно случайно. Изобщо не работи за Борисов. И няма нищо общо нито със Сараите, нито с чекмеджетата. Просто някакви партии отново не успяват да се разберат и затова ще е най-добре да ги закрием и забраним.
Арт инсталациите на ИТН доведоха дотам, че зачестиха репликите от сорта на "Май не беше толкова зле", "Бойко не би отстъпил на комунистите" и най-вече "Тия са по-лоши от предишните". Шоуто неслучайно напусна временно екрана и се пренесе в парламента, развявайки скъсани дънки и обидни фрази.
Подобни атракции са силно необходими на задкулисието, което има нужда от време, за да прикрие откраднатото. Илюзия е да си мислим, че милионите километри магистрали са се набутали само в едно чекмедже. Всички видими резултати сочат, че невидимите са доста повече - от дупките по въпросните магистрали до необяснимо и безнаказано забогатяващите политици от няколко политически сили.
Епизодичните появи на човека с джипката показват, че него напълно го устройва тази ситуация, колкото и да се прави на критичен. Всъщност той точно затова и критикува - за да не му личи колко му е изгодно да се бави редовното правителство.
Е, неколцина от неговите министри може и да попаднат под някакъв вид проверка, но като цяло Борисов няма от какво да се тревожи. Бъркотията му дава време, в което могат да се случат важни неща.
Да се покаже на хората, че всички освен Борисов са нефелници - те сами ще го видят, като са имали неблагоразумието да загърбят ГЕРБ.
Да им се вкара в главите неописуем страх от тройна криза - ковид, бежанци и безуправство. При Бойко такива неща нямаше.
Да се даде време и да се прикрие окончателно онзи мармот, който завива кюлчета. С уточнението, че е събирателен образ, не конкретно лице.
Лошото на днешната ситуация не е това, че трудно ще се състави правителство. Лошото е, че Нашият Лидер си стои необезпокояван. Гешев си стои на поста. Съдебната реформа си стои в предстартова позиция и ще се случи кой знае кога.
Докато няма смяна на главния прокурор, респективно - реална ревизия на Борисовото управление и реално проследяване на порциите от и за Сараите, нищо у нас няма да се промени. Ще има едни политици, които се докопват до кокала и се пенсионират блажено в петтерасието си, и други, които се домогват с такива цели към властта.
Само ако мармотът, завиващ кюлчета, бъде набутан там, където му е мястото, има шанс нещата да станат по-различни.
Автор: Евелина Гечева
