50% българска храна – кои 50%?

Търговските вериги в България да направят така, че 50% от щандовете им да са платформа за продажба на български хранителни стоки. Това е идеята, върху която Министерството на земеделието и храните (МЗХ) работи.

Още: Борисов и фабриката на девети

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Заради коронавируса, все по-често на преден план излиза въпросът дали ще има дефицит на храни по магазините. Защото не е тайна, че голяма част от продуктите в България идват отвън. А заради това има два проблема – първо, ще има ли достатъчно стока, тъй като ограниченията сега пречат на производителите в чужбина дори да я съберат, защото от Източна Европа ходим да им я събираме, понеже дават повече пари, отколкото у дома, и второ – ще има ли допълнителни проблеми с транспорта?

На хартия звучи много хубаво в търговските вериги да преобладава българското. Но като се дават примери да речем с Франция, както земеделският министър Десислава Танева не спира да повтаря, има един голям проблем – в България големите браншови организации в селското стопанство не са като тези във Франция. За една търговска верига от особена важност е количеството, което може да вземе за клиентите си. И няма как да седне да се договоря поотделно с 40-50 производители, защото те не искат да си направят асоциация на стария български принцип "всеки сам за себе си". Точно затова нашите производители са в неизгодна позиция – защото не се обединяват и не показват сила. Затова нека земеделският министър да каже в различните ни сектори на земеделието колко браншови организации има и в тях по колко членове има, а след това да направи сравнение с Франция по същия показател. Защото ако някой си мисли, че във Франция просто на добра воля е станало всичко, а няма вече развити механизми, които да изтикат добрата воля на преден план, значи много се лъже! А най-важното е - ако няма достатъчно количество от нещо или от много неща, защото трябва да е "българско", тогава на никой няма да му пука, че трябва да е българско!

От друга страна са прави и тези, които считат, че големите търговски вериги често я карат както си искат. Защото приказките как им трябват "минимум 6 месеца" да си пренаредят щандовете и да поръчат нови за ситуация "българското" на преден план звучат нелепо! Излиза, че им трябват "само" между 4 и 6 месеца да си направят списъци с новите продукти, удостоверени с признати сертификати за качество, ама да оправят щандовете - минимум 6 месеца?! Когато си в силна позиция обаче, ти определяш правилата - включително и колко плащаш на производителите, които са на твоите щандове, след като можеш да си позволиш по-евтино заради по-голям мащаб на производство. И именно затова държавата има роля на арбитър, най-вече чрез съдебната си система. Пазарът също ще помогне - като почнат чуждите производители първо да гледат към местните за тях пазари и да отделят по-малко за износ, българските ще имат повече поле на действие в България!

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня

Звучи оптимистично заявката на Десислава Танева за законови промени, но дано МЗХ да види наистина експертно първо с какво в действащата нормативна уредба може да упражни принуда, с какво не може и какво може да предложи да се промени като законодателство в спешен порядък. Но ако не се направи както трябва, ще има съд - все някога и той ще заработи, а сметката я плащат данъкоплатците! Затова в МЗХ да си опичат акъла - работата не е проста!

И като сме на темата – тук не говорим само за извънредното положение. Пандемия е – а много учени отдавна казват, че изобщо няма да е първата такава. Затова трябва сега, когато има обществена енергия, държавата да работи на високи обороти с мисъл за подготовка за следващия път. Иначе пак ще я караме на аурата на някой, обаче ако се окаже, че няма какво да купиш в магазина, от аура ще минем на "ура"!

Автор: Ивайло Ачев