Когато най-успешният тим в историята на световните първенства е същевременно домакин на Мондиала, то няма как да не е фаворит. Поне на книга. Един месец преди старта на Мондиала за Бразилия говорят всички. "Селесао" бил сигурен финалист и едва ли не ще трябва да се подруди повече единствено на финала. Изненадващо е, че прогнозите идват както от местни идоли, така и от чуждестранни специалисти. Които би трябвало да са безпристрастни и по-трезви в преценката си.
Защото един по-задълбочен поглед показва, че тази Бразилия е всичко друго, но не и фаворит за спечелване на световното първенство. За полуфинал може би, по стечение на обстоятелствата теоретично могат да достигнат и до последния мач. У дома и стените, и съдиите помагат. А и потокът на "селесао" е отличен. Предварителната справка показа, че Рубикон за бразилците ще е осминафиналът, където ще срещнат световния шампион Испания или Холандия. При победа, до полуфинала би било по-лесно. Каквото и да става обаче Бразилия няма да е световен шампион. Отново. След драмата през 1950 г. Ето защо:
Това поколение на Бразилия е сред най-слабите в историята. Освен като чисто индивидуални качества, бразилците издишат и като характери. След обявяването на окончателния състав от страна на Луис Фелипе Сколари е ясно едно - тази Бразилия няма лидер. И тук Сколари сам си е виновен, след като остави извън тима Роналдиньо и Рикардо Кака. Играчи като тях дори да не са в най-добрата си форма, трябва да бъдат повикани. Не е нужно да играят, достатъчно е просто да бъдат в съблекалнята около останалите играчи.
Проблемите в тима на Бразилия започват още от вратарския пост. Там най-изявеното име е застаряващият Жулио Сезар, чиято кариера залязва в канадския Торонто. Сезар вече не е този играч отпреди няколко години и феновете на "селесао" не могат да бъдат спокойни. Особено когато видят конкурентите на Сезар - Джеферсон от Ботафого и Виктор от Гремио.
Нетрадиционно, но защитатата на Бразилия днес е най-силното и звено. В отбрана Сколари спокойно може да нареди марсело, Давид Луис, Тиаго Силва и Дани Алвеш и да премине към по-важните ребуси за разрешаване в другите линии. От резервната скамейка шанса си ще чакат Майкон, Данте и Максуел, които въпреки напредналата си възраст могат да помогнат при нужда. Същото се отнася за Енрике.
Силата на Бразилия обаче никога не е била да се защитава, а да напада. И тук е отговорът на въпроса защо тази Бразилия няма да вдигне шестата купа. В халфовата линия Сколари разполага с 8 футболисти, от тях нито една истинска звезда и най-важното - нито един играч с характер на лидер. Паулиньо, Рамирес, Оскар, Вилиан, Фернандиньо, Густаво, Ернанеш, Бернард. Никой съперник не може да се уплаши от тези имена, повечето от които дори са резерви в клубовете си.
Най-много ще се очаква от триото на Челси - Оскар, Рамирес и Вилиан. Но тези играчи не са лидери и титуляри дори в клубния си тим, камо ли да носят отговорността в славен отбор като бразилския и то в домашното първенство. Паулиньо също преминава през противоречив сезон, както и Фернандиньо, Ернанеш И Луис Густаво. От таланта Бернард се очакваше много, но той не успя да се наложи в украинския Шахтьор. Където впрочем има поне трима играчи, които са далеч по-достойни от Бернард за националния тим - Дъглас Коста, Алекс Тейшейра и Луис Адриано. Тук е моментът още веднъж да се отбележат пропуските на Сколари, на когото има за какво да се търси отговорност.
Много любопитна е темата за атаката на Бразилия. Там всички погледи са насочени към Неймар. Мнозина го определят като споменатия липсващ лидер в състава. А не е ли това прекалено прибързана и нереална прогноза? Неймар е всичко друго, но не и лидер. Просто не е замесен от такова тесто. От него се чакат и решителните голове в турнира. Той ги бележи трудно в компанията на Меси, Шави и Иниеста, а какво остава когато бъде подкрепян от халфова линия, като тази на Бразилия, която не блести. Освен всичко това, неймар завършва кампанията в клубния си тим контузен.
Помощ в атаката ще му оказват Хълк, Фред и Жо. Първият е на кръстопът, след като кариерата му не се развива по мечтания начин. Като че ли за Хълк е по-важен евентуален трансфер в голям отбор през лятото, отколкото силно представяне на Бразилия. Друга е ситуацията с Фред, който без да блести може да е много полезен на тима си. Въпреки че вече не е в зенита на кариерата си, бившият нападател на Лион не спира да бележи когато излезе с фланелката на "Селесао". Това не може да се каже за Жо, който е поредната изненадваща фигура в състава на Сколари.
За Бразилия това първенство ще е на принципа "всичко или нищо". Играчите ще са поставени под огромно напрежение, което не са готови да понесат. Всичко друго, освен титлата, ще се смята за провал. Прекалено голям залог, който не е за всеки. И със сигурност не е за тези. И след 1950 г. Бразилия отново ще остане далеч от титлата. Въпреки истерията и прогнозите за триумф. Особено, когато такава направи и Пеле. А неговите не се сбъдват. И тази традиция ще бъде продължена.Когато най-успешният тим в историята на световните първенства е същевременно домакин на Мондиала, то няма как да не е фаворит. Поне на книга. Един месец преди старта на Мондиала за Бразилия говорят всички. "Селесао" бил сигурен финалист и едва ли не ще трябва да се подруди повече единствено на финала. Изненадващо е, че прогнозите идват както от местни идоли, така и от чуждестранни специалисти. Които би трябвало да са безпристрастни и по-трезви в преценката си.
Когато най-успешният тим в историята на световните първенства е същевременно домакин на Мондиала, то няма как да не е фаворит. Поне на книга. Един месец преди старта на Мондиала за Бразилия говорят всички. "Селесао" бил сигурен финалист и едва ли не ще трябва да се подруди повече единствено на финала. Изненадващо е, че прогнозите идват както от местни идоли, така и от чуждестранни специалисти. Които би трябвало да са безпристрастни и по-трезви в преценката си.
Защото един по-задълбочен поглед показва, че тази Бразилия е всичко друго, но не и фаворит за спечелване на световното първенство. За полуфинал може би, по стечение на обстоятелствата теоретично могат да достигнат и до последния мач. У дома и стените, и съдиите помагат. А и потокът на "селесао" е отличен. Предварителната справка показа, че Рубикон за бразилците ще е осминафиналът, където ще срещнат световния шампион Испания или Холандия. При победа, до полуфинала би било по-лесно. Каквото и да става обаче Бразилия няма да е световен шампион. Отново. След драмата през 1950 г. Ето защо:
Това поколение на Бразилия е сред най-слабите в историята. Освен като чисто индивидуални качества, бразилците издишат и като характери. След обявяването на окончателния състав от страна на Луис Фелипе Сколари е ясно едно - тази Бразилия няма лидер. И тук Сколари сам си е виновен, след като остави извън тима Роналдиньо и Рикардо Кака. Играчи като тях дори да не са в най-добрата си форма, трябва да бъдат повикани. Не е нужно да играят, достатъчно е просто да бъдат в съблекалнята около останалите играчи.
Проблемите в тима на Бразилия започват още от вратарския пост. Там най-изявеното име е застаряващият Жулио Сезар, чиято кариера залязва в канадския Торонто. Сезар вече не е този играч отпреди няколко години и феновете на "селесао" не могат да бъдат спокойни. Особено когато видят конкурентите на Сезар - Джеферсон от Ботафого и Виктор от Гремио.
Нетрадиционно, но защитатата на Бразилия днес е най-силното и звено. В отбрана Сколари спокойно може да нареди Марсело, Давид Луис, Тиаго Силва и Дани Алвеш и да премине към по-важните ребуси за разрешаване в другите линии. От резервната скамейка шанса си ще чакат Майкон, Данте и Максуел, които въпреки напредналата си възраст могат да помогнат при нужда. Същото се отнася за Енрике.
Силата на Бразилия обаче никога не е била да се защитава, а да напада. И тук е отговорът на въпроса защо тази Бразилия няма да вдигне шестата купа. В халфовата линия Сколари разполага с 8 футболисти, от тях нито една истинска звезда и най-важното - нито един играч с характер на лидер. Паулиньо, Рамирес, Оскар, Вилиан, Фернандиньо, Густаво, Ернанеш, Бернард. Никой съперник не може да се уплаши от тези имена, повечето от които дори са резерви в клубовете си.
Най-много ще се очаква от триото на Челси - Оскар, Рамирес и Вилиан. Но тези играчи не са лидери и титуляри дори в клубния си тим, камо ли да носят отговорността в славен отбор като бразилския и то в домашното първенство. Паулиньо също преминава през противоречив сезон, както и Фернандиньо, Ернанеш и Луис Густаво. От таланта Бернард се очакваше много, но той не успя да се наложи в украинския Шахтьор. Където впрочем има поне трима играчи, които са далеч по-достойни от Бернард за националния тим - Дъглас Коста, Алекс Тейшейра и Луис Адриано. Тук е моментът още веднъж да се отбележат пропуските на Сколари, на когото има за какво да се търси отговорност.
Много любопитна е темата за атаката на Бразилия. Там всички погледи са насочени към Неймар. Мнозина го определят като споменатия липсващ лидер в състава. А не е ли това прекалено прибързана и нереална прогноза? Неймар е всичко друго, но не и лидер. Просто не е замесен от такова тесто. От него се чакат и решителните голове в турнира. Той ги бележи трудно в компанията на Меси, Шави и Иниеста, а какво остава когато бъде подкрепян от халфова линия, като тази на Бразилия, която не блести. Освен всичко това, Неймар завършва кампанията в клубния си тим контузен.
Помощ в атаката ще му оказват Хълк, Фред и Жо. Първият е на кръстопът, след като кариерата му не се развива по мечтания начин. Като че ли за Хълк е по-важен евентуален трансфер в голям отбор през лятото, отколкото силно представяне на Бразилия. Друга е ситуацията с Фред, който без да блести може да е много полезен на тима си. Въпреки че вече не е в зенита на кариерата си, бившият нападател на Лион не спира да бележи когато излезе с фланелката на "Селесао". Това не може да се каже за Жо, който е поредната изненадваща фигура в състава на Сколари.
Няколко думи и за самия селекционер. Той вече веднъж спечели световната титла през 2002 г., но паралел не може да има. Тогава в състава на Бразилия бяха имена като Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо, Кафу. Днес, 12 години по-късно, Сколари отново е начело на Бразилия, но подобни завръщания рядко се увенчават с успех. И селекционерът изглежда като поредният, който не е на нивото, което историята на този тим предполага.
За Бразилия това първенство ще е на принципа "всичко или нищо". Играчите ще са поставени под огромно напрежение, което не са готови да понесат. Всичко друго, освен титлата, ще се смята за провал. Прекалено голям залог, който не е за всеки. И със сигурност не е за тези. И след 1950 г. Бразилия отново ще остане далеч от титлата. Въпреки истерията и прогнозите за триумф. Особено, когато такава направи и Пеле. А неговите не се сбъдват. И тази традиция ще бъде продължена.
