Бразилия ще гони рекордна шеста световна титла на домашния си мондиал, а най-голямата предпоставка за успех на селесао е присъствието там на Неймар да Силва Сантос Жуниор, или просто Неймар. 22-годишният нападател се води най-голямата надежда на местния футбол още от времето, когато е на 11. Постепенно узрява за голям футбол в родния клуб на Пеле Сантос, преди миналото лято да премине със скандален трансфер в Барселона. Пред списание "Red Bulletin" Неймар говори за Барса, мондиала и възможността за селесао да грабне титлата у дома.
Неймар, усещате ли вече напрежението от задаващото се Световно? 192 млн. бразилци чакат от вас световната титла...
- Да участвам на Световно си мечтая още от дете. Сега тези мечта е на една ръка разстояние. Аз съм десетката на Бразилия, ще участвам на мондиал, а на всичкото отгоре той ще се проведе в родината ми. При това положение напрежение няма. Изпитвам само радост и гордост.
Критиците ви обаче твърдят, че се страхувате. Така ли е?
- Непрекъснато чувам, че съм под напрежение, защото съм най-голямото име в селесао в момента. Това се чува от всички страни. Аз обаче не съм напрегнат, аз съм щастлив. Нищо повече. Винаги съм правил нещата по моя си начин.
Още от 13-годишен пресата ме дебне и съм в публичното пространство. Но не съм от тези, на които ще им се пръснат главите заради това. Просто не усещам напрежение. Може би ми липсва органът, с който да го усещам.
Имате ли някакви спомени от предишната световна титла на Бразилия преди 12 г.?
- Спомням си, че станах преди изгрева на слънцето, за да изгледам финала, който тогава беше в Япония. Бях се издокарал с прическата на Феномена Роналдо. С мен гледаха родителите ми и сестра ми. След това си направихме барбекю при баба ми и както се очаква от истинските фенове, през цялото време викахме: „Ние сме шампиони!”
Кой е вашият идол във футбола?
- Когато отидох в Сантос, голямата звезда там беше Робиньо, учех се от него. Иначе съм гледал от Феномена Роналдо, Роналдиньо, Меси и Кристиано Роналдо. Гледал съм на видео и всякакви други талантливи футболисти, включително Зидан. След това на тренировка пробвах всеки техен трик, докато не го науча перфектно. Чак тогава можех да го ползвам и на мачове.
Въпрос на талант ли е сигурността, с която контролирате топката?
- Не е чак толкова до талант. По-скоро е въпрос на тренировки, тренировки и още тренировки, към които трябва да се подхожда съвсем сериозно. Аз наблюдавам, копирам и упражнявам. Още не съм измислил сам нито един трик.
Давате вид на човек, който е доволен, че е футболист. Така ли е?
- Бих казал, че става дума за подредено удоволствие. Удоволствие, което трябва да се приема сериозно. Иначе е факт, че винаги, когато играя, съм щастлив. Ако си щастлив, нещата се получават от само себе си. А ако си нещастен, нищо не се получава.
Как ще обобщите първия си сезон за Барса?
- Не беше перфектен, но не беше и лош. За пръв път живея извън родината си, семейството и приятелите ми липсват. В началото ми беше много трудно, но като цяло в Европа научих много както на професионално, така и на лично ниво. Уча се от съотборниците си, следя за какво говорят, как се отнасят към другите хора. Взимам разни дребни неща от много играчи и ги напасвам към моя стил. Едни хора са добри на игрището, други извън него, някои са много добре на тренировки. От всеки можеш да се научиш.
В какви отношения сте с Меси?
- Той ме изненада във всяко отношение. Преди да ида в Барса, слушах какво се говори за него, хората винаги казваха, че е резервиран и не говори с никого. Всъщност е съвсем различен. Извън факта, че е гениален на игрището, с мен винаги се е отнасял прекрасно. Но не само с мен е такъв. За него мога да говоря само добро.
Друга тема - кой отговаря за музиката в съблекалнята на Бразилия?
- Веднъж този, веднъж онзи. Уредбата я има, всеки може да си избере парче. Най-често слушаме фънк, пагоде и сентанежо (б.р., бразилски ритми). На път към стадиона винаги слушам госпъл със слушалките. А преди мач си пускаме много силно пагоде на уредбата. В това време се шегуваме помежду си, егоизмът остава извън съблекалнята. Постъпваме така, защото имаме само една цел, която е обща.
Добре ли е, че селекционерът Сколари вече е ставал световен шампион?
- Фелипао казва, че световното първенство е най-тежкият турнир от всички. И защото продължава толкова кратък период от време, нямаме право на грешка. Казва, че трябва да се раздаваме максимално от първата минута. И често ни говори колко прекрасно е усещането да си световен шампион.
В такъв случай ще стане ли пак Бразилия световен шампион?
- Това е нещото, което желая повече от всичко друго!