Мануел, хайде поне се престори, че си на Световно!

Мануел Нойер, може би не си информиран, защото си в Бразилия, в онзи идиличен комплекс с отделни къщички между палмите, построен от немците (вместо типичния голям хотел), където онзи ден имаше предаване с участието на футболни експерти от втория немски тв канал. И в един момент водещият попита дали присъстващите смятат, че без теб националният на Германия щеше да продължи напред. За твоя информация никой не оспори това и всички потвърдиха, че без твоите изпълнения присъствието на Германия на мондиала щеше да е приключило. Не се обиждаш, нали?

Още не са ти намерили прякор, но вече чух няколко пъти да те наричат Новия Титан. Новият или вторият, защото, както разбираш, първият, оригиналният, бе Оливер Кан. Който се мяташе като тигър, бе импулсивен и крещеше, един вратар, с когото не искаш да си имаш работа, който не си поплюва на терена. И който днес, когато го слушаш като телевизионен коментатор, ти изглежда някакъв кротък и приветлив философ. А ти във всеки случай си титан заради твоята висока и мощна фигура (1,93 м), достатъчна, за да можеш да покриваш максимално голямо пространство от вратата, да ловиш високите топки и да бъдеш достатъчно гъвкав и пъргав. Още два сантиметра отгоре и най-много да те насочат към баскетбола.
Едно е безспорно – ти изглеждаш същият човек и на терена, и извън него между гредите или когато те интервюират след мача или в навечерието му. Мануел, ти тогава си олицетворение на спокойствието. Пред теб изскочи Бензема, оставаше минута до края на мача, топката бе нагласена на силния му крак, а на теб не ти трепнаха миглите. Онзи стреля рязко от упор, а ти изби удара му, сякаш се развличаш с мачле в двора на училището по време на голямото междучасие. Хей, не си ли даваш сметка, че се намираш на мондиал? Хайде, престори се малко де!

Естествено, че беше крайно време да те поставят на изпитание. От няколко години заемаш един от най-удобните постове: на вратар на Байерн Мюнхен. Признай, че често по време на мачовете скучаеш. Не е лошо да си вземеш една книга или списание, докато останалите се борят на 60 м от теб. Имал си мачове, след които си си тръгвал със също толкова чист екип, с какъвто си влизал на терена. И който можеш да облечеш отново на следващия ден, без да има нужда да минава през пералнята. Разбира се, после дойде Реал (Мадрид) и ти създаде повече работа, отколкото във всичките 34 мача в Бундеслигата...

В деня след мача срещу Алжир немската преса те избра, макар и с известна доза ирония, за „най-добрия защитник” на отбора. Сложиха ти максималната оценка, която в Германия е 1, докато останалите от отбора едва издържаха изпита. (Бедният Йозил, с такива оценки в училище трябваше да мине мондиала на поправителен!). Но и срещу Франция ти заслужаваше „отличен”.
Срещу Алжир ти показа, че и твоята кръв кипи. Че излизаш, че умееш да пазиш противниковите нападатели, че умееш шпагатите и ударите с глава извън наказателното поле. Доста пъти си смразявал кръвта на твоите баварски почитатели, когато подаваш в пеналта си.

Малцина са вратарите, които те превъзхождат в играта с краката
Само колос като теб може да притежава силата, с която изстрелваш топката от вратарското поле. И ако не премериш добре силата на удара си, може да счупиш очилата на някой зрител, седнал зад вратата на противника.
Не ме интересува дали в оставащите дни на световното първенство на твоя отбор ще се наложи да изпълнява дузпи в края на продълженията. Но никак няма да е лесно на противника, колкото и да твърдят, че дузпите са лотария. Да, да. Защото да вгорчаваш живота на онези, които ти бият дузпи, е поредният от твоите специалитети. И тъй като си прекалено висок и грамаден, закриваш всичко. Като начало. После разкрачваш краката и протягаш встрани ръцете си, подобно на вратарите в хандбала, и остава толкова мъничко свободно място, че противникът докато търси трескаво с поглед пробойна, издава своите намерения. Според мен точно заради това ти спасяваш толкова много дузпи.

Към твоите очебийни спортни качества се прибавят твоите достойнства като личност, заради които те уважават твоите сънародници, включително и хората от Шалке, които толкова ги заболя, когато отиде в Бавария. Ти си сдържан, претегляш добре думите си, не пестиш усмивки, никога не губиш самообладание и самоконтрол. Преди няколко месеца Румениге засипа с похвали твоята интелигентност, като дори прогнозира, че един ден, когато приключи спортната ти кариера, ти ще можеш да заемеш отговорен пост в ръководството на Байерн Мюнхен. На игрището ти нито крещиш, нито стряскаш, но без да си капитан, самото ти присъствие оправдава номера на гърба ти - №1 на твоята страна. Със сигурност можеше да облечеш и екипа с №1 на отбора на Земята, ако се играеха междупланетарни първенства.

Фернандо Арамбуру