Кристиано Роналдо: Свикнал съм всички да ме мразят

Валдебебас, 15 часа следобед. Всичко е спокойно на базата на Реал М. Анчелоти премести тренировката, първоначално планирана за сутринта, за късния следобед. След това играчите трябваше да вземат полет за Севиля, където им предстоеше мач с Бетис. В малката зала за интервюта, кръстена "Лига на шампионите", Кристиано Роналдо пристига, придружаван от агента си и приятел Жорже Мендеш. Носи шал Гучи и копринена риза. Натуралната елегантност на носителя на "Златната топка" изпъква още повече в цивилно облекло. Но зад външния вид се крие стресът. Кристиано до последно вярваше в проклятието на "Златната топка", защото 2 часа преди церемонията се появи грешен слух, че Рибери е спечелил. Роналдо се уплаши. Той рискуваше за пореден път да присъства на триумфа на някой друг.

-Кристиано Роналдо, смятате ли, че провокирате завист?

Един ден заявих, че хората ми завиждат, защото съм млад, красив и богат. Не биваше да го казвам. Беше грешка. Стана след един мач и бях ядосан, защото не успях да вкарам. Понякога казвам неща, за които после съжалявам. Обясненията са много. Винаги съм твърдял, че не съм перфектен. Аз съм човек от кожа и кости като всички вас. Плача, смея се, имам своите проблеми… Но когато кажа нещо, което не е трябвало да изричам, винаги искам извинение. С възрастта се учиш от грешките. Ставаш по-зрял на терена и в личния живот. Така че завист? Светът е така направен, че хората завиждат на другите. Имам обаче чувството, че публиката започна все по-добре да ме разбира и да осъзнава, че работя много.

-Давате ли си сметка, че доста хора ви мразят? Страдате ли от това?

Разбира се, че да. Усещам тази враждебност… Най-вече в мачовете, когато гостуваме. Маниерът, по който ме посрещат, не е никак приятен. Обиждат ме, наричат ме с всякакви имена... Говорят неща и за стила ми на игра. Не ми харесва това, но съм свикнал. Освен това от известно време се наблюдава някакво подобрение. Преди скандираха, че съм „кучи син“. Сега оставиха майка ми и започнаха да се целят само в мен (смее се).

-Трудно ли е да бъдеш Кристиано Роналдо във всекидневния живот?

(усмихва се) Харесва ми да бъда това, което съм. Играя футбол и си живея живота. Понякога е трудно да имаш нормален живот, но аз съм свикнал да живея по този начин. Когато прекратя кариерата си, се надявам да е по-спокойно и да мога да се наслаждавам повече на времето си. Засега ситуацията не е проста. Това не означава, че не мога да излизам. Никъде не съм видял табела, на която да пише "Забранено за Кристиано Роналдо". Мога да отида на пазар в някой търговски център. Но представяте ли си как се чувстват жена ми и детето, когато на всеки 5 метра ни спират за снимка или автограф. Осъзнавам, че трябва да отделям внимание, но понякога това не е възможно, защото нямам време или съм зает. Затова избягвам публични места. Предпочитам да отида някъде, където е по-спокойно и дискретно. Посещавам ресторанти със скрити маси. Същото е и за ваканциите. Не отивам в хотели с 500 стаи, а на по-дискретни места. Дано след време истерията отмине. Тогава ще дойде друг Кристиано на моето място, а аз ще мога да си почивам.

-Как минава един ваш ден?

Рутинно. Повтарят се едни и същи неща. На ден три или четири часа са тренировките. Ставам в 9,30 часа и карам детето на училище. После обядвам с майка си. Прибирам сина от училище и лягаме заедно с него да спим следобеден сън, за да бъда сигурен, че и той ще заспи. Налага се, за да расте добре. После предстои да върша своя работа. Правя малка обиколка на Мадрид, взимам уроци по английски за да поддържам нивото, което имах в Манчестър. Правя много стречинг, слушам музика, отивам да плувам или ходя на масаж. Накрая често обичам да вечерям в града. Когато имам повече свободно време, обичам да пътувам, за да освободя ума си от работната обстановка. Но като цяло ежедневието е планирано. Работя здраво сутринта и си почивам следобед. Лягам възможно най-рано, за да съм добре на следващия ден. Възстановяването е от ключово значение за мен.

-Когато се връщате от мач на чужд терен, понякога работите по възстановяването до 4 часа сутринта...

Да. Понякога имаш мачове през 3-4 дни и си длъжен да правиш това, ако искаш да бъдеш на 100% в следващия мач. Както знаете, малките детайли правят голямата разлика

- Хората не знаят, че вие сте много щедър и обичате да помагате, понякога дори на непознати…

Вярно е. Моят агент Жорже също го прави. Това са неща, за които предпочитам да не разкривам подробности. Когато си направил добро дело, няма смисъл да го разгласяваш. Прави ме щастлив да помагам. В момента имам такъв случай с 4-5 деца, които имат големи проблеми. Много е чувствителна ситуацията и не искам да говоря. Така са ме възпитали. Майка ми и баща ми казваха: "Направи добро, след това Господ ще ти го върне". А на мен Господ всичко ми даде: здраве, прекрасно семейство, успехи...

-Не забравяте ли откъде сте тръгнали?

Никога! Не забравям корените си, нито мястото, на което съм израснал, нито приятелите от детството.

-Анчелоти и Фъргюсън казват, че сте изключително трудолюбив.

Знам, че ако работя много и имам по-голяма амбиция, ще бъда най-добрият на терена. Винаги съм се отнасял професионално. Такава ми е културата. Научил съм много от хора като Гари Невил и Райън Гигс в Манчестър, Раул и Мичел Салгадо в Реал, Фиго, Руи Коща, Деко и Фернандо Коуто в националния отбор. Да бъдеш професионалист е 70% от успеха на един футболист.

- Съперничеството с Меси помага ли ви да станете по-добър?

Да, със сигурност. Не само с Меси, но и с другите играчи на високо ниво, които виждаме във Висшата лига и останалите шампионати. Това са Луис Суарес, Иниеста, Неймар, Бейл, Диего Коста и Фалкао. Ако нивото на игра се вдига и моето също се вдига.

- Но с Лео Меси вървите ръка за ръка от шест години!

Защото нашите отбори са в директна конкуренция. С Меси искаме най-доброто за нашите клубове и за националните гарнитури. Вероятно всеки от нас двамата помага на другия да надскача себе си.

- Този път спечелихте "Златната топка", но дълги години се проваляхте в преследването на приза?

Повярвайте ми, бях много щастлив да взема тази "Златна топка", но по-важното са колективните титли. "Златната топка" си остава индивидуален трофей. Със сигурност исках да го взема. Меси и Рибери също.

- Все пак имаме чувството, че отделяте специално внимание на този приз?

Вярно е. Постоянното ми присъствие сред номинираните е доказателство за моя професионализъм и работата, която съм свършил. Да, винаги искам да печеля, но да бъда номиниран също е голяма привилегия и чест.

- Страхувахте ли се в някой момент, че няма да спечелите "Златната топка"?

Разбира се! Имаше напрежение до последно, защото Рибери направи голяма година и можеше да спечели. Меси също.

- Значи предварително организаторите не са ви уведомили, че печелите приза?

Не. Много хора си мислят, че всичко е било ясно. Говорят, че съм закарал цялото семейство, защото предварително са ми казали, че печеля. Това не е вярно! Всяка година пристигам на церемонията с близките си. Единствено синът ми дойде за първи път, защото миналите години бе прекалено малък. Гарантирам ви, че нищо не знаех предварително. Реакцията ми достатъчно издаде колко съм изненадан.

- Бяхте ли си приготвили специална реч за церемонията в Цюрих?

Предпочитам да пазя всичко в главата си и да остана натурален. Бях толкова подчинен на емоцията, че накрая всичко забравих. Дори аз, който винаги съм добре трениран, почувствах болки в главата и гърба. Имаше такова напрежение… Когато се разплаках, всичко излезе от мен. Сега, тичайки, вече се чувствам по-свободен.

- Изглеждахте нервен на терена предния ден, когато Реал победи Еспаньол с 1:0.

Не само в онзи мач, но и в последните няколко седмици бях нервен, защото прекалено много се изговори за "Златната топка". Дали печеля, дали не печеля, кой трябва да спечели и прочие. Всички се изказаха. Опитваш се да не слушаш, но няма как, защото и майка ми задаваше въпроси непрекъснато. Вече всичко отмина. Умът ми е бистър и съм готов да стана по-добър от миналата година.

- Тази "Златна топка" облекчение ли е или допълнителна мотивация?

Вярно е, че сега съм по-спокоен. Но със сигурност не означава, че ще престана да работя. Всяка година е различна. Няма да лежа на стари лаври. Със "Златната топка" нищо не свършва, въпреки че това е мечтата на всички играчи.

- Каква е разликата в Реал Мадрид между Карло Анчелоти и Мауриньо?

Съставът почти изцяло е същият. Смятам, че тази година отборът има огромна вяра в себе си. На терена няма много разлика с това, което правихме миналата година. Анчелоти се справя много добре. Той е добър човек и добър треньор. Радвам се, че работя с него. Този сезон всичко е възможно.

- Анчелоти ви оставя повече свобода от Мауриньо?

Може би говори повече с мен. Що се отнася до останалото, няма голяма промяна.

- Накрая бърз въпрос. Знаете ли колко греди ударихте през 2013-а?

Този сезон имам седем. Но през цялата 2013 г. са много повече.

-14!

Значи си давате сметка какво щеше да се случи, ако тези топки бяха вътре... Това показва, че трябва да работя още повече на тренировките (смее се ).