"Животът е или дръзко приключение, или нищо" (Хелън Келър) и ние сме напълно съгласни с това. Именно това е нещото, което вдъхновява и ръководи британката Кати Джейн Л’Ерпение. Ако не сте чували името ѝ, само ще споменем, че тя е първата жена в света, която самостоятелно е изминала Великата китайска стена, а също така е прекосила южната ледена шапка на Патагония. И това са само малка част от невероятните ѝ постижения. Макар че има успешна кариера на модел, тя изоставя бляскавия и уреден живот, за да търси приключения всеки ден. Кати даде специално интервю за нашите колеги от iWoman.bg дни преди да гостува на семинара "Физкултура 2018", където ще разкаже повече за авантюристичния си живот и екстремните си експедиции. Оставяме ви да четете, а ние нямаме търпение да я чуем на живо.
Още: Искал ли е председателят на БТС хижа "Христо Смирненски" за себе си? (ВИДЕО)
Още: Какво ще бъде времето по Гергьовден? Говори синоптикът Петър Янков (ВИДЕО)
Опиши себе си с 3 думи.
Организирана, решителна и авантюристична.
Ти си ултра атлет и си пътувала по цял свят. Какво е да водиш такъв авантюристичен живот?
Още: Мария Касимова-Моасе: Какъвто народът, такъв и Народният (театър)
Когато бях млада, никой не би помислил, че някой ден ще се натискам до абсолютния си лимит, както физически, така и умствено, тъй като вътрешно съм мързелива и не съм атлет по природа, но се оказа, че мога. Чувствам се толкова привилегирована и щастлива, че вече съм видяла и преживяла толкова много от очарователния свят, в който живеем. Но сякаш съм се докоснала до много малка част от него.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Габриела Руменова: Засега няма мярка, която реално да намали цените в магазините (ВИДЕО)
Още: Науката за земетресенията: Какво трябва да знаем? (ВИДЕО)
Въпреки това, да живееш такъв авантюристичен живот е сякаш да отвориш кутията на Пандора. Колкото повече откривам от света, толкова по-силно желая да видя останалото. Независимо колко усилено тествам себе си на експедициите, все още искам да дам повече и да увелича границите си. Когато животът ми се върне към "нормалното", съм неудовлетворена. Желая да изпълвам дните си с невероятни приключения, да създавам спомени, да виждам нови места, да срещам нови лица, да правя неща, които са трудни и малко да плаша себе си, така че нищо да не ми бъде познато. По този начин всеки ден става необикновен.
Ти си първата жена, която самостоятелно е прекосила Великата китайска стена, а също така траверс на ледената шапка на Патагония. Кои бяха най-трудните моменти от пътуванията ти и мислила ли си някога да се откажеш?
Когато тръгнах на първата си експедиция, да измина цялата Велика китайска стена, семейството ми и всичките ми приятели мислеха, че ще се проваля и всичко е въпрос на дни. Дори съм сигурна, че са правили залагания. През първата седмица изглеждаше, че са били прави да се съмняват в мен, тъй като много се разболях от замърсена вода, това доведе до хронично обезводняване и започнах да губя съзнание. Моят съотборник бяга през пустинята, за да намери помощ. По-късно прекарах 4 дни в болница, където ми преливаха интравенозно течности. След като се възстанових, си взех такси и се върнах на същото място, откъдето ме взеха, за да ме откарат в болница. Може би това е най-трудният момент от цялото 4500-километрово приключение, тъй като имах основателна причина да си тръгна, ако исках. Успях да се преборя с една част от мен, която ми казваше: "Отиди си вкъщи, откажи се, ти едва не умря преди една седмица", но моята упоритост, конкурентоспособност и желание да докажа на съмняващите се означаваха, че отказването никога не е било вариант.
Още: "Отговорите": С Любомир Аламанов и проф. Николай Радулов (ВИДЕО)
Още: Идва ли затопляне и край на "ледената епоха"? Прогнозата на Петър Янков (ВИДЕО)
Експедицията продължи 167 дни по терен, вариращ от пустинята Гоби до величествени планински проходи със сняг. Месеците в пустинята ме сблъскаха с пясъчни бури и ветрове толкова силни, че да ме съборят на земята. В планините издържах болката, причинена от температури под -35 градуса по Целзий, замръзнали мигли, измръзнали бузи и пръсти, и нощи, прекарани в неконтролируемо треперене. Също така нервни окончания в долната част на гръбнака ми бяха засегнати от месеците носене на раница. Това ми причини остра болка в гърба, краката и изгубих почти 2,5 см от височината си. Хигиенните проблеми, които трябваше да преодолея, включваха рани по краката, кожни обриви, кисти и интимни инфекции, причинени от липсата на добри санитарни условия. Финалната битка беше през последната седмица, когато Китай беше връхлетян от най-силната снежна виелица от половин век. Това причини антарктически силни ветрове и 2-метров сняг за една нощ.
Като цяло, пътуването ми беше еквивалентно на 106 маратона от типа "back-to-back".
Въпреки това, ретроспективно Китай беше като разходка в парка в сравнение с пресичането на южната ледената шапка на Патагония. Психически пътешествието ме прати в Ада и обратно. Всеки ден се страхувах до смърт! Моята кионофобия (страх от сняг) не помогна! Времето беше повече от ужасяващо, нямаше гледки, които да повдигнат духа ти, никакви културни преживявания. Просто се спусках в едно бяло пространство, откъдето отвсякъде дебнеше опасност. Никога не знаех какво ще се случи. Не мисля, че има място на планетата, което може да ме уплаши повече.
