Футболните босове от Уругвай определиха рекордна премия от по 728 000 долара на всеки, ако отборът спечели световната титла отново в Бразилия. Такива пари никога не са обещавани даже в богати страни като Германия или Англия. Българският рекорд до момента се държи от бонус по 50 000 долара за игралите в паметния мач срещу Франция на стадион "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 г., завършил 2:1 за "лъвовете".
За тези премии се знае вече 20 години, но тогавашният администратор на националния тим Сашо Динев разкри подробности от случката пред "България днес". Не е тайна също така, че тимът е чакал "гущерите" половин година и е имало опасност от бойкот точно преди световното първенство в САЩ през 1994 г.
"Огромните, както тогава, така и сега, по 50 000 долара за титулярите за класирането на световното бяха обещани от тогавашния шеф на БФС Валентин Михов - разказва Динев. - С какъв акъл този човек обеща толкова много пари не знам. Но знам, че ги нямаше и нямаше откъде да ги намери. Половин година не успя да ги осигури. В отбора вече имаше сериозно брожение. Събирахме се на лагери в резиденция "Бояна", а Стоичков, Лечков, Костадинов и другите отказваха да тренират. Плашеха, че няма да заминат за Щатите. Треньорът Димитър Пенев, който се разбираше с всички, направо се беше видял в чудо."
По онова време Христо Данов и Христо Александров, така наречените "пловдивски брокери", бяха в управата на БФС. Точно преди заминаването на тима отвъд океана изведнъж Данов оглави футболната централа, а Михов дори не пътува за Америка. За да се оправят нещата, набързо махнаха Вальо и взеха цялата власт, но друг начин нямаше.
"Тогава брокерите бяха много богати, имаха банки, бизнес - пара колкото щеш. Именно те спасиха ситуацията. Бяха донесли 800 000 долара в една чанта и ги бяха оставили в касата на столичен хотел. Един ден ме викат в "Бояна" и ми казват: "Сашо, ето ти документите, отиди в хотела, вземи парите и ги донеси тук." Аз направо се шашардисах - как ще отида с колата на БФС и шофьора и ще нося ей така тази колосална за мен сума. Викам си, някой ще ме убие ей така, без да му мигне окото, ако знае колко пари нося. Ама нали не съм вчерашен, звъннах няколко телефона на приятели в полицията да поискам ескорт.
А един от тогавашните висши шефове в МВР, няма да му споменавам името, ми казва: "Сашо, не бива да раздухваме случая, че ще изтече информация. Взимаш парите и направо към резиденцията, без да казваш на никого. Хората ми са предупредени да не те спират. Така че газ колкото може и никъде няма да спирате, който и да ви маха, полицай, какъвто ще да е." Голямо шубе брах, толкова не ме е било страх през живота ми", връща спомените Динев.
Така в добро настроение "лъвовете" заминават за САЩ, за да напишат най-славната страница в историята на българския футбол.
Димитър Пенев не наложи дисциплина в отбора, за разлика от Иван Вуцов преди години - разказва още Динев. - Футболистите вече бяха големи имена. Сами спазваха режима, който си бяха наложили. Още повече те си правеха тренировките и сами диктуваха какво ще става. Играчите почти си редяха и отбора. Аз като администратор трябваше да намеря базите и да осигуря всичко необходимо. Благодарение на генерал Владимиров успях да уредя базата ни за подготовка в България да е в резиденция "Бояна". След това дълги години отборът не излезе оттам. "Бояна" хем беше евтина, хем отговаряше на всички условия за времето си. Тогава организацията ни за САЩ беше много сериозна. Имаше спонсори чрез фирми, близки до пловдивските брокери Христо Данов и Христо Александров. В Америка бяха резервирани най-добрите хотели за отбора - все от пет звезди нагоре. Играчите бяха обгрижени с премии, с дневни пари, с всичкоУ - разказва още Динев в книгата "Българи! Юнаци! "Лъвовете" на световните първенства", която ще излезе на 11 юни.
