Франция, здравей, знамето развей. На света напук, ние пак сме тук, шЪ ви скъсамеее.
Помните ли я тази песничка, уважеми читатели? За тези, които не са я забравили, със сигурност няма нужда дори да я запяваме. Но за тези, които са твърде млади, нека припомним – Франция 1998 беше последното Световно първенство по футбол, в което България стигна до финалната фаза - засега. Това е и последното засега първенство, което беше спечелено от отбора-домакин. Франция се присъедини към престижния клуб на световните шампиони, който далеч не е голям. Само осем държави в света могат да се похвалят със световна титла във витрината си, а преди 1998 година това число беше още по-малко – само шест, при петнадесет изиграни първенства.
Големите липсващи на това първенство бяха отборите на Швеция, бронзовият медалист от предишното първенство в САЩ, както и двукратният световен шампион Уругвай плюс Русия. Участващите бяха Австрия, Англия, Аржентина, Белгия, Бразилия, България, Германия, Дания, Иран, Испания, Италия, Камерун, Колумбия, Мароко, Мексико, Нигерия, Норвегия, Парагвай, Румъния, Саудитска Арабия, САЩ, Тунис, ФРАНЦИЯ, Холандия, Хърватия, Чили, Шотландия, ЮАР, Югославия, Южна Корея, Ямайка, Япония. 32-та отбора означават, че делението в груповата фаза на турнира вече е на осем групи по четири отбора, като на осминафинал продължават първият и вторият във всяка група.
Групова фаза
В груповата фаза голямата изненада е отпадането на Испания. Иберийците са в група D, в която сме и ние, заедно с Парагвай и Нигерия. Напред продължават именно африканците и южноамериканците, като големият провал за Испания е мачът с Нигергия, който е загубен с 2:3. Всичко започва отлично за иберийците след гол на Фернандо Йеро, но Адепожу изравнява след грешка в защитата в червено. Раул отново извежда Испания напред, но за пет минути между 70-тата и 80-тата Нигерия обръща резултата, а победният гол е вкаран след страхотен бомбен удар на Сънди Олисех. Испанците не успяват да пробият коравите парагвайци и макар да нанизват шест гола на Здравко Здравков в последния мач с нас и да ни бият с 6:1, отпадат точно като нас. Нашето представяне е повече от лошо – след като Стоичков удря греда срещу Парагвай и не успяваме да ги пробием, всякакво настроение в отбора изчезва и губим с 0:1 от по-силните нигерийци, макар че Костадинов удря греда, но за разлика от 17 ноември, 1993 година, топката е два пръста по-нагоре – се ла ви.
Другата мини изненада е в група G, където Румъния успява да вземе първото място за сметка на Англия. Англичаните показват прословутата си футболна наивност на национално ниво и падат след гол в 90-тата минута на Дан Петреску, който по това време е играч на „Челси” – 1:2.
Групите поднасят неприятности и на домакините от Франция, които преди турнира са считани за един от фаворитите. И няма как да е по-различно, след като в състава на петлите блестят имената на Зинедин Зидан, който е в разцвета на силите си – 25 години, на опитните Лоран Блан и Франк Лебьоф, на железните Дидие Дешан и Марсел Десаи, на майсторите Юри Джоркаеф и Робер Пирес, на може би най-добрият по това време краен защитник Лилиан Тюрам и на младите остриета Тиери Андри и Давид Трезеге – само на по 20 години. Във втория мач от групата обаче, срещу Саудитска Арабия, който Франция печели с 4:0, Зидан е изгонен заради умишлено настъпване с бутоните на паднал противник – проява, която дълго е оспорвана, тъй като е спорно има или няма умисъл в случая. Това обаче оставя французите без големия магьосник срещу коравия отбор на Парагвай на осминафиналите, а южноамериканците до този момент са допуснали едва един гол в три мача и логично буквално измъчват петлите в първия мач от елиминациите. Парагвай удържа 0:0 чак до 113-тата минута, когато Лоран Блан от близка дистанция разпечатва Чилаверт и отваря пътя на французите напред.
Грозно впечатление в група А оставя тимът на световния шампион Бразилия, който се класира на първо място още преди последните мачове в групите и откровенно полягва на Норвегия, която продължава напред за сметка на симпатичния тим на Мароко. Мароканците правят атрактивно 2:2 с Норвегия и бият с 3:0 Шотландия, но това не е достатъчно след победата на скандинавците над Бразилия с 2:1.
Осминафинали
Голямата драма на осминафиналната фаза безспорно е между Аржентина и Англия. Англичаните са по-добрият отбор, но глупава постъпка на Дейвид Бекъм ги оставя с десет души. Младият халф е провокиран от опитния Диего Симеоне и нервите му не издържат – Бекъм удря аржентинеца без топка, той включва и необходимата доза артистичност, за да се стигне до червения картон. Преди това Майкъл Оуен вкарва страхотен гол след слалом през цялата защита на Аржентина – попадение, избрано за гола на първенството. Шиърър и Батистута от дузпи са хората, открили резултата за своите страни, а след гола на Оуен Хавиер Санети изравнява в последната минута на първото полувреме. Британците обаче не се предават и при 2:2 Сол Кембъл вкарва гол с глава, но той е отменен заради нарушение на Шиърър. И до днес много верни фенове на Великобритания считат това за огромна съдийска тесла в техен ущърб. При дузпите Англия логично губи след пропуски на Пол Инс и Дейвид Бати – британците с право се кичат със славата на едни от най-големите губещи на дузпи, тъй като освен победата с дузпи над Холандия на Евро’1996 година те нямат друга в официални турнири на национални отбори – само куп трагични загуби.
На осминафиналите впечатление прави представянето на Дания, която смазва Нигерия с 4:1 благодарение на развихрилия се малък брат в семейство Лаудруп – Бриан (Браян). Той вкарва едно от попаденията и участва в изработването на всички останали. Германия минава с доста мъка и благодарение на хищническия инстинкт на Юрген Клинсман и Оливер Биерхоф през Мексико след обрат от 0:1 до 2:1 – немците вече са на пределна футболна възраст, с много ветерани в състава и логично съмненията, че ще издържат физически, са доста. Шоу мач прави и Бразилия, която размазва Чили с 4:1, с по два гола на Луиш Назарио да Лима – Роналдо и на Сезар Сампайо. Гол на Едгар Давидс в 92-рата минута пък помага на Холандия да преодолее с 2:1 Югославия.
Четвъртфинали
Четвъртфиналната фаза е крайно интересна. Там има два суперсблъсъка – Франция срещу Италия и Холандия срещу Аржентина. Французите печелят след дузпи, но могат да са много благодарни, тъй като в продълженията Роберто Баджо прави страхотен удар от воле с обръщане по диагонала, който минава на сантиметри от вратата на безпомощно замръзналия Фабиен Бартез. При дузпите фаталният пропуск е на Луиджи Ди Биаджо, който нацелва горната греда.
Не по-малко е драмата между Холандия и Аржентина, след като Денис Бергкамп вкарва победния гол за 2:1 в 89-тата минута с изключително изпълнение. Бергкамп получава пас през цялото поле и от страшно трудна позиция укротява сякаш с магия топката с едно докосва, а с второто, с външен фалц, забива кълбото в горния десен ъгъл на вратата на гаучосите.
Страхотният спектакъл обаче е между Бразилия и Дания. Както преди четири години, в САЩ, бразилците печелят четвъртфинала си с 3:2. Те го сториха с Холандия в САЩ, а във Франция голямата звезда е Ривалдо. Магьосникът вкарва два страхотни гола на Шмайхел, като победният е в 60-тата минута след удар от дистанция с левия крак. Дания също играе страхотно и с бързия си, комбинативен футбол поставя често в шах бразилската защита, но по-големите звезди в състава на кариоките накланят везните в тяхна посока.
Както и в САЩ, четвъртфиналите се оказват Голготата за Германия. Немците пак срещат балкански отбор – този път Хърватия, а хърватите ги унижават страхотно – 3:0. Роберт Ярни поставя началото с плътен удар от дистанция, после Горан Влаович наказва в 80-тата минута увлеклите се напред германци, а Давор Шукер се подиграва с защитата им в 85-тата минута, когато след хитра смяна на посоката вкарва майсторски гол.
Полуфинали
Полуфиналите са също толкова горещи, както и четвъртфиналите. В първия Бразилия печели с дузпи срещу Холандия, след като в редовното време и продълженията мачът завършва 1:1. Роналдо открива минута след началото на второто полувреме с типичен за него гол – пробив през центъра на защитата, но Клуиверт изравнява три минути преди края. В продълженията холандците са по-опасни, но Клаудио Тафарел заключва вратата си, а при дузпите отново Тафарел е героят – той хваща ударите на Филип Коку и Роналд Де Бур, докато Роналдо, Ривалдо, Емерсон и Дунга не пропускат.
В другия полуфинал Хърватия изненадва Франция в 46-тата минута чрез лидера си Шукер, но още в ответната атака Звонимир Бобан губи непростимо топката в невралгична зона и Тюрам изравнява. Тюрам вкарва и победния гол за петлите след фалцов удар – единствените два гола в кариерата му за Франция, но според мнозина тези попадения реално са с цената на световната титла.
ФИНАЛ: Франция – Бразилия
Всички очакват много оспорвана среща, но преди финала бразилците претърпяват тежък удар – Роналдо се разболява. И досега не е ясно какво точно се случи с нападателя – слуховете не са един и два. Една от версиите, които придобиха голяма популярност, е епилептичен припадък. Според друга версия домакините са изсипали баснословна сума, за да не показва Роналдо на какво е способен. Така или иначе нападателят е бледа сянка на себе си – той е тотално обезвреден от Дешан, Тюрам и Десаи, които правят така, че отсъствието на наказания Лоран Блан да не се усети изобщо. В атака блести Зинедин Зидан, който до този момент в първенството така и не разкрива своя потенциал, но на финала е безупречен. Зизу наказва на два пъти кариоките с голове с глава след корнери, а в последната минута на мача Емануел Пти прави резултата класически, останал сам срещу Тафарел при контраатака като за учебник. Бартез пък отказва Роналдо и Бебето при единствената ситуация от упор за Бразилия. Така пет години след разочарованието срещу България в квалификациите за САЩ’1994, Франция показва как се реагира, когато паднеш.
СТАТИСТИКА:
Франция – Бразилия 3:0
Голмайстори: Зинедин Зидан (27, 45+1), Емануел Пти (90+3)
ФРАНЦИЯ: Фабиен Бартез; Лилиан Тюрам, Марсел Десаи, Франк Лебьоф, Бишенте Лизаразу; Дидие Дешан, Кристиян Карембьо (56’ Ален Богосян), Емануел Пти, Зинедин Зидан, Юри Джоркаеф (45’ Патрик Виейра); Стефан Гиварш (66’ Кристоф Дюгари)
Треньор: Еме Жаке
БРАЗИЛИЯ: Клаудио Тафарел; Кафу, Алдаир, Жуниор Баяно, Роберто Карлош; Сезар Сампайо (75’ Едмундо), Карлос Дунга, Ривалдо, Леонардо (45’ Денилсон); Бебето, Роналдо
Треньор: Марио Загало
Голмайстор на турнира: Давор Шукер – 6 гола
Най-добър играч на турнира:
Луиш Назарио да Лима, известен на футболния свят като Роналдо, печели приза. Едва ли има футболен фен на света, който да не знае кой е Роналдо. По-лесно е да се изброи какво не е спечелил бразилецът, отколкото да се броят трофеите му. Може би най-голямата липса е трофеят в Шампионската лига – макар да играе за Барселона, Интер, Реал Мадрид и Милан, Роналдо така и не успява да вземе този престижен трофей.
Бразилецът изгрява в „Крузейро”, където вкарва 12 гола само в 14 мача, а стилът му на игра – взривен старт, страхотна скорост, бързи крака и невероятна техника в движение, веднага привличат погледа на скаутите на ПСВ Айндховен, които го вземат за заместник на Ромарио. Всъщност точно Ромарио съветва Роналдо да започне кариерата си на Стария континент в ПСВ. Известният с прякора си Феномена играч вкарва 54 гола в 57 мача в Холандия, а след това, следвайки стъпките на Ромарио, отива в Барселона. Там той блесва с пълна сила – 47 гола в 49 мача само за сезон 1996-1997 година, печели Купата на Испания, Суперкупата на страната, както и Купата на носителите на купи, като вкарва гол на финала. Няма фен, който да не е гледал голът му срещу Компостела на 11 октомври, 1996 година. Тогава Роналдо взема топката от центъра и буквално преминава през целия тим на Компостела, за да вкара топката с остър шут в долния ъгъл.
Роналдо остава само един сезон в Барса, след като Интер го привлича за умопобрачителната по това време сума от 27 млн. долара. Президентът на клуба Масимо Морати се надява с негова помощ най-после да завоюва скудетото, което вечно е във владението на Ювентус и Милан в тези години. И в калчото Роналдо показва високата си класа, като още в първия си сезон става голмайстор на Серия А с 27 гола, но освен Купата на УЕФА през 1998 година, когато вкарва един от трите гола на финала срещу Лацио, не донася голям трофей на Интер.
След Франция’1998 идват големите проблеми за Роналдо – той къса връзки в коляното срещу Лече, следва половин година лечение и само седем минути, след като се връща в игра срещу Лацио във финала за Купата на Италия, отново къса връзки. Това означава пауза от цял сезон, но Роналдо се връща навреме за Световното първенство в Япония и Южна Корея, където нанизва осем гола и донася петата световна титла за Бразилия.
След триумфа в Азия Роналдо преминава в Реал Мадрид, като запалянковците на Интер не му прощават, твърдейки че отборът се е грижил за него в най-трудните му моменти, а той го е предал. В Реал Роналдо играе рамо до рамо със Зинедин Зидан и Луиш Фиго, както и с Дейвид Бекъм, което кара мнозина да нарекат Белия балет „Ел Галактикос”. С Реал Роналдо печели трофея в Примера Дивизион, но в Шампионската лига Реал отпада от Ювентус през 2003 година, макар бразилецът да влиза като резерва в Торино и да изработва дузпа за своя тим, кято Фиго изпортва. Постепенно Роналдо бива низвергнат, килограмите му се качват и накрая Фабио Капело го закотвя на пейката, а бразилецът избира продължение на кариерата си в Милан след световното първенство в Германия през 2006 година, когато става голмайстор за всички времена на световни първенства по футбол с 15 гола общо – 4 във Франция’1998, 8 в Япония и Южна Корея'2002 и 3 в Германия’2006. В Милан бразилецът вкарва седем гола в 14 мача в първия си сезон, но здравословните му проблеми си остават и логично той повече е в лазарета, отколкото на терена. Роналдо завършва кариерата си в Коринтианс през 2011 година.
Интересни факти за първенството:
- Франция’1998 е първото световно първенство, в което участват 32 отбора.
