Un’estate Italiana – този химн на Световното първенство по футбол в Италия обрисува в най-пълна степен чарът на великата игра.
Ако погледнем сухите цифри, първенството на Ботуша може да се счете за едно от най-скучните в историята поради крайно ниската си резултатност. Но точно това първенство показва, че футболът не е само голове, а страстите, които се вихрят в отделните мачове и покрай вечните съперничества на национално ниво остават завинаги във футболния фолклор.
Както и в Мексико’86, форматът на първенството си остава същия – 24 отбора, разделени в шест групи по четири. На осминафиналите продължават първите два отбора във всяка група плюс четирите най-добри трети. В квалификациите две латиноамерикански държави биват дисквалифицирани – Мексико и Чили. Мексико изхвърчат заради това, че използват футболист в младежкия си отбор, който е на по-висока възраст от позволената, а Чили защото вратарят им Роберто Рохас симулира, че е ударен от фойерверк срещу Бразилия. Инцидентът е шокиращ – Рохас се възползва от дима на фойерверка и се порязва по главата с бръснач, който е скрил в ръкавицата си. Камерите обаче го записват и Чили е дисквалифицирана от надпреварата за Италия’1990, както и не участва в квалификациите за САЩ’1994. Така участници на първенството са Австрия, Англия, Аржентина, Белгия, Бразилия, Египет, Ейре, Испания, Италия, Камерун, Колумбия, Коста Рика, ОАЕ, Румъния, САЩ, СССР, Холандия, Уругвай, ФРГ, Чехословакия, Швеция, Шотландия, Югославия, Южна Корея.
В груповата фаза на турнира голямата изненада е група B. Там избухва Камерун – африканците печелят с 1:0 срещу действащия световен шампион Аржентина в мача на откриването и успяват да вземат първото място в групата пред Румъния и Аржентина. Гаучосите се промъкват напред като трети отбор след равенство 1:1 със северните ни съседи. СССР е отборът, който отпада безславно, макар в последния мач да бие Камерун с 4:0. Преди това обаче руснаците инкасират две загуби с по 0:2. Много интересна е и група F, където Англия, Ейре и Холандия продължават напред, а действащите европейски шампиони, в чийто състав са Марко Ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард не успяват да спечелят нито един мач на първенството.
На осминафиналите внимание заслужават три мача – ФРГ – Холандия 2:1, Бразилия – Аржентина 0:1 и Камерун – Колумбия 2:1. В първия сблъсък германците си отмъщават на лалетата за загубата на Европейското първенство две години по-рано с идентичен резултат. Мачът остава в спомените на футболните запалянковци със случилото се в 22-рата минута. Тогава Франк Рийкард наплюва Руди Фьолер и двамата получават червени картони, макар Фьолер по никакъв начин да не отвръща на безумната постъпка на холандеца. Впоследствие Клинсман и Бреме дават непреодолим аванс на германците, а Куман вкарва почетен гол от дузпа.
В южноамериканското дерби Бразилия цели 80 минути смазва Аржентина, но така и не вкарва гол. Тогава, десет минути преди края, Диего Марадона извежда с неподражаем пас Клаудио Каниджа сам срещу Тафарел и нападателят вкарва решителния гол. Години след този мач се разбира, че аржентинците са действали крайно подмолно – в течение на срещата те са сложили бутилки с вода до тъчлинията, в които е имало упойващо вещество. От тях пият някои от бразилците, включително и големият им капитан Карлос Дунга.
Камерун – Колумбия остава в историята с поредното представление на Роже Мила и вратарят на южноамериканците Рене Игита. Мачът завършва 0:0 в редовното време, а Мила влиза като резерва и в продълженията вкарва два гола, вторият от които ще се помни вечно. Тогава Игита излиза буквално в центъра на терена и тръгва да се лъже с Омам-Бийк и Мила, звездата на Камерун естествено му краде топката и сам на празна врата буквално влиза с кълбото в мрежата, след като отчаяният Игита не може да го догони дори за да го фаулира. Игита е известен с едно невероятно спасяване в контрола с Англия преди първенството – той избива удар със задно салто.
На четвъртфиналите драмата безспорно е Англия – Камерун 3:2 след продължения. Както и срещу Колумбия, Роже Мила влиза като резерва през второто полувреме – тогава африканците губят с 0:1 след попадение на Дейвид Плат. Следва обрат – Гаскойн фаулира Мила в наказателното поле и Емануел Кунде вкарва дузпата, а само след три минути отново Мила извежда Екеке сам срещу Питър Шилтън и халфът с лекота го прехвърля за 1:2. Англия е на ръба на елиминацията, но седем минути преди края на редовното време африканците правят глупав фаул в наказателното поле и Гари Линекер изравнява. В продълженията Англия е по-мъдрият отбор и Гаскойн отново извежда Линекер сам срещу Н’Коно, който го фаулира – втора дузпа. Тя отново е вкарана хладнокръвно от Линекер и Англия си осигурява полуфинал с ФРГ.
И двата полуфинала на това първенство се решават след елиминационни дузпи, след като в редовното време и продълженията завършват 1:1. В първата среща домакините от Италия правят фатална грешка – те избират Неапол за място на сблъсъка, а там голямата звезда на Аржентина Диего Марадона е почитан като бог. Съответно хиляди неаполитанци, включително на стадиона, викат за Марадона и домакинският фактор де факто не съществува. Италия стои по-добре и Салваторе Скилачи рано-рано извежда скуадра адзура напред – още в 17-тата минута след страхотна атака, започната от него, в която Джанини минава през центъра на аржентинската отбрана след като я прехвърля технично сякаш играе на 21. Каниджа обаче изравнява с глава след неразчетено излизане на Валтер Дзенга и макар Аржентина да остава с човек по-малко заради червен картон на Рикардо Джусти, „гаучосите” стигат до дузпи. Там герой е аржентинският вратар Серхио Гойкоечея, който спасява ударите на Роберто Донадони и Алдо Серена.
В мача между ФРГ и Англия резултатът е открит от Андрес Бреме, малко щастливо, след рикошет, а Линекер изравнява. И отново рулетката на дузпите решава, но там предимството е на страната на германците, които в цялата си история досега (2014 година) губят само един решаващ мач на дузпи – финалът на Европейското първенство по футбол с Чехословакия през 1976 година. Бодо Илгнер спасява с крак удара на Стюърт Пиърс, който е в центъра на вратата, а Крис Уодъл праща топката високо над вратата. Интересното е, че и в двата мача дузпите печелят отборите, които бият втори по ред, а и Аржентина, и ФРГ вкарват всичките дузпи, които изпълняват.
ФИНАЛ: ФРГ – Аржентина
За разлика отпреди четири години, сега германците изглеждат по-силния и хомогенен отбор, а Марадона вече не е толкова брилянтен, както в Мексико. Отделно мачът пропуска Клаудио Каниджа заради наказание и това удря много по нападателната мощ на гаучосите.
Срещата преминава при много позиционен и доста груб футбол. В 65-тата минута Педро Монсон е изгонен с директен червен картон, след като влиза с двата крака напред на атакуващия по дясното крило Юрген Клинсман. С човек повече германците атакуват и в 85-тата минута Матеус извежда Фьолер в наказателното поле, там той е фаулиран от Роберто Нестор Сенсини – дузпа, която е много оспорвана от „гаучосите”, тъй като те считат, че Сенсини първо бутва топката. В крайна сметка дузпата е изпълнена от Андреас Бреме, който с удар в долния десен ъгъл преодолява Гойкоечея и световната титла отива за трети път във ФРГ. Остава време в последната минута на мача и Густаво Децоти да бъде изгонен, след като тушира на тъча Юрген Колер.
СТАТИСТИКА
ФРГ – Аржентина 1:0
Голмайстори: Андреас Бреме (85 – дузпа)
ФРГ: Бодо Илгнер; Клаус Аугенталер, Гуидо Бухвалд, Юрген Колер; Томас Бертолд (73’ Щефан Ройтер), Андреас Бреме, Томас Хеслер, Лотар Матеус, Пиер Литбарски; Руди Фьолер, Юрген Клинсман
Треньор: Франц Бекенбауер
АРЖЕНТИНА: Серхио Гойкоечея; Хуан Симон, Хосе Серицуела, Оскар Руджери (46’ Педро Монсон); Нестор Лоренцо, Хосе Басуалдо, Хорхе Буручага (53’ Габриел Калдерон), Педро Тролио, Роберто Сенсини, Диего Марадона; Густаво Децоти
Треньор: Карлос Билардо
Голмайстор на турнира: Салваторе Скилачи – 6 гола
Играч на турнира:
Наградата печели нападателят на скуадра адзура Салваторе (Тото) Скилачи. В пълния смисъл на думата той се превръща в пример за „играч за едно първенство”. Скилачи е роден в Палермо и както може да се очаква от истински сицилианец има доста буен нрав. Започва да играе футбол в „Палермо”, а през 1982 година минава в „Месина” и остава там до 1989 година, когато „Ювентус” го привлича в своите редици. Тото бележи 15 гола за „Старата госпожа” през първия си сезон и печели Купата на Италия и Купата на УЕФА. След световното първенство преминава в „Интер”, но страда от твърде много травми и не може да покаже реализаторските си качества. През 1994 година става първият италианец, който играе в японското първенство – в „Джубило Ивата”.
Интересни факти за първенството:
- Италия’90 е първото световно първенство по футбол, излъчено в телевизионен формат HD.
- Италия’90 е най-слабо резултатното световно първенство в историята досега (2014 година) – само 2.21 гола на мач.
- Италия’90 поставя рекорд по червени картони – цели 16, включително червен картон на финала. Всъщност на финала червените картони са два – и двата за Аржентина.
- Педро Монсон става първият играч, изгонен на финал на световно първенство по футбол. Вторият е съотборникът му Густаво Децоти.
- За пръв път европейски отбор печели финал с неевропейски в историята на първенствата. Досега всички такива финали са спечелени от южноамериканците – Бразилия – Швеция 5:2 (1958), Бразилия – Чехословакия 3:1 (1962), Бразилия – Италия 4:1 (1970), Аржентина – Холандия 3:1 след продължения (1978), Аржентина – ФРГ 3:2 (1986).
- Италия’90 е първенството, на което цели осем мача в елиминациите минават през продължения – рекорд. От тях четири се решават с елиминационни дузпи – също рекорд, заедно с Германия’2006.
- Аржентина е единственият отбор в историята досега, който в рамките на едно първенство печели на два пъти с дузпи – срещу Югославия на четвъртфинала и срещу Италия на полуфинала.
- Аржентина е финалистът, който стига до последния мач с най-малко вкарани голове в редовното време – само пет в седем мача.
- Заради големите драми с елиминационни дузпи ФИФА решава, че ако финалът между ФРГ и Аржентина не се реши след продължения, ще бъде преигран след 48 часа.
