Полученото от България днес виждане по Плана за действие е мнението на българската страна и подлежи на анализ и разглеждане. Това заяви министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи в интервю пред телевизия „Телма“, цитиран от БГНЕС.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
"Това, което получихме днес, преди час като отговор от България, всъщност е тяхното виждане за нашия План за действие, т.е. обмен на идеи относно този план и през следващите дни трябва да погледнем внимателно, за да видим какво може да се реализира от него, което може да бъде спорно, ще имаме по-ясна позиция, след като го прегледаме, но това е отговор на нашия План за действие“, казва Османи.
Планът за действие, както той посочи, е предложен още по време на първото му посещение в София като начин за установяване на точен дневен ред между ресорните министерства в тяхното сътрудничество и след това е предложен като конкретен план на задачите и дейностите след вътрешна координация с всички министерства за всички проекти, които са в ход, завършени или планирани.
"Разбрахме се, че Република България ще отговори на нашия план за действие. Имах разговор миналата седмица с външния министър Захариева и чаках отговора им", казва Османи. Той добави, че ролята на специалния пратеник Бучковски е да поддържа постоянна комуникация с Република България, така че не се случва нищо различно от очакваното, според неговата длъжност. Той посочва, че всички въпроси ще бъдат решени чрез диалог и отворен и честен подход и разговор.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Следващата междуправителствена конференция, както информира Османи, трябва да се проведе в Скопие, но само след като двете страни преценят, че има достатъчно материали за междуправителствената комисия, за да се срещнат и приемат документи, които след това ще бъдат приети от правителството. За тази междуправителствена комисия това, което е договорено може да бъде дефинирано и прието като текст, дори и междувременно да има нови решения.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
"Досега Комисията е съгласувала текст относно пет исторически фигури, два исторически периода са съгласувани по принцип и те трябва да бъдат превърнати в конкретни препоръки за учебници. Имаше разлика в последната комисия, независимо че това са едни и същи текстове, които са съгласувани за съвместно публикуване, трябва да бъдат основа за препоръки за учебници. Мисля, че тази разлика трябва бързо да бъде преодоляна между комисиите и по този начин да бъде добра основа за продължаване работата на комисията“, казва Османи.
И двете споразумения са важни и трябва да бъдат приети такива, каквито са. "Нито България може да избере, приеме или отхвърли нещо от Преспанското споразумение, нито ние можем да приемем или не нещо от Споразумението за добросъседство. Но мисля, че чрез разговор и диалог всички тези проблеми ще бъдат преодолени, включително въпросът за самоопределението“, казва Османи.
Той твърди, че България е в ясна позиция и не оспорва въпросите на самоопределението. "Няколко пъти съм казвал, че ако излезе нещо полезно от последните четири месеца на опити за комуникация, това е ясно изразената позиция на Република България, че те не оспорват въпросите на идентичността. Можете да видите редица изявления на български политици, казващи това. Трябва да се отбележи, че този въпрос не е въпрос на преразглеждане на атрибутите на идентичността и че историята като предмет на историческата комисия има за цел да коригира учебниците в двете страни, които създават вражда между двата народа и токсичност в отношенията и да сближи двата народа, но не и историята като основа на проблемите с идентичността. По принцип има проблем - недостатъчно разграничаване на предмета на Споразумението за добросъседство. Мисля, че с времето този въпрос става все по-диференциран“, заключи Османи.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса