Преди шест години станах майка. Не мога да кажа, че бях млада и неопитна. Вече имах две дипломи за висше образование, знаех няколко езика. Бях пътувала и работила в България и в чужбина. Може да се каже, че имах добър житейски опит за възрастта си.
Детето беше съвсем естествена стъпка в съвместния ни живот с моя партньор, но родителството се оказа нова вселена за нас, която преоткриваме и до днес. Преди да родя, да бъда майка се изчерпваше с това да сменям памперси, да избирам финтифлюшките за малките момиченца и да бутам ултра модерната си количка в парка. Всеки, който има дете, знае как всичко това губи смисъл, когато то има температура или друг здравословен проблем. Всеки родител е наясно колко безсилен може да се чувства, когато детето му страда, а той не може да му помогне.
Още на първия месец след раждането на бебето целият ми свят се преобърна. Един банален кожен проблем, т.нар атопичен дерматит, с който се сблъсква почти всяко трето дете в днешно време, промени изцяло виждането ми за живота.
Защо?
След множество консултации със специалисти и изпробвани марки скъпа козметика и мехлеми детето не оздравяваше. Просто обривите се местеха от една част на тялото в друга. И търсех отговор:
- Защо моето дете изглежда така, а на приятелката ми - не?
- Защо моето бебе спи с чорапи на ръцете, за да не се чеше на сън?
- Защо аз и съпругът ми се научихме да спим седнали, за да можем да люлеем детето си на крака и да му стискаме ръцете, за да не се чеше?
- Защо не мога да целувам бузките на своето бебе, които кървяха от разчесаната кожа?
Всеки ми отговаряше „Ами генетично е“, „От въздуха е“, „Ще го израсте“ и т.н. Но това не бяха убедителни отговори за мен и продължавах да си задавам въпроса „Защо“. Тъй като не получих задоволителен, изчерпателен и логичен отговор от експертите, започнах да чета.
Това е моментът, в който да благодаря на създателите на интернет и да изразя преклонението си пред тях. Благодарение на глобалната мрежа имах достъп до медицински доклади, презентации, статии, проучвания, публикувани в едни от най-престижните медицински световни издания*.
Facebook и групата „За или Против задължителните ваксини“
Преди година попаднах случайно на Facebook групата "За или против задължителните ваксини". Вече имах немалко информация по темата за проблемите на моето дете и подозирах, че по някакъв начин ваксините са усложнили състоянието му, в комбинация с бактериална инфекция от родилното отделение, генетична предразположеност към алергии и т.н. Попадайки в тази група, срещнах изключително интелигентни, образовани и информирани родители. Бях впечатлена от богатата база данни относно ваксините, която именно тези родители бяха създали, за да може всеки, който иска да знае и получи обективна информация, да я открие бързо и лесно. На едно място бяха събрани наредби, листовки, доклади и научни публикации по темата за ваксините.
Всички тези хора бяха обединени от едно - искането за информиран избор относно здравето на децата им. Едно немалко (почти 14 000 души) общество, много често критикувано и неразбрано от съгражданите си и властимащите, но общество от интелигентни и четящи хора, даващо подкрепа на всеки, който иска да получи пълноценна информация, която здравните власти в България не предоставят**.
"Неразумни" майки или четящи родители
През последните месеци темата за ваксините стана изключително актуална – имаше информация за липсващи ваксини, за дарения на ваксини, за случай на „изчезнала” болест заради неваксинирани деца, за увредени деца от ваксини. Почти всяка уважаваща себе си медия организира дебат „За или против задължителните ваксини“, който винаги завършваше с това, че в България „няма” регистрирани усложнения от ваксини и че тези, които са против ваксините, са група „неразумни интернет майки, които от скука пишат по форумите”.
Това, което научих аз през последните месеци, е, че има група родители, които наистина търсят информация от сериозни източници в интернет за ваксините – какви са съставките им, какви изпитвания са проведени с тях, какви са страничните ефекти (ами къде другаде да четат? Все пак интернет работи и в 2 през нощта, когато децата спят, играчките са прибрани и чиниите измити).
Ежедневно, заливани от рекламите за детски продукти, ние родителите търсим информация: четем за спецификата на амортисьорите при детските колички; за най-безопасните марки бебешки столчета; за съдържанието на BSP (бисфенол) в шишетата; за детския пубертет….. четем, четем, сравняваме продукти, четем… А защо да не четем за ваксините?
Именно тук е задължението и отговорността на държавата да ни предостави цялата информация относно ваксините - обективна, пълноценна и неманипулирана. Информация, която посочва не само с какво са полезни ваксините, но и за съдържанието им и възможните нежелани реакции, включително най-сериозните. Да предостави тази информация на всеки родител и той да направи информиран избор за здравето на своето дете. „Неразумните” майки обичат децата си безумно и безрезервно и ще се борят със зъби и нокти за тяхното здраве и живот.
Държавата се грижи за децата ни?
В последните дебати относно темата за правото на избор за ваксиниране се внушаваше от медицински лица, че държавата е тази, която трябва да взема това решение (в случая като прави ваксинирането задължително) и че подобно важно решение не може да бъде поверено на „неспециалисти“ в лицето на родителите.
В съвременните развити общества правото на избор и неприкосновеността на личността са императив. В България по отношение на ваксинопрофилактиката подходът е авторитарен и противоречащ на гарантираното от европейското законодателство право на информация и избор.
Не са ли родителите тези, които желаят най-силно децата им да бъдат здрави? Защо да не им бъде предоставено правото за информирано съгласие, така както е за всички други медицински интервенции? Информирано съгласие означава, че след като получи пълноценна информация относно същността на процедурата и принципните рискове, свързани с нея, родителят взема решение дали тя да бъде извършена или не.
В страните с изцяло препоръчителни ваксини в календара (Германия, Великобритания, Русия, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва) се постига високо имунизационно покритие, без да има санкции и ограничения в случай на отказ от ваксини. Няма основания да се счита, че при нас би било различно. Нека държавата да даде възможност на родителите спокойно да се грижат за децата си, без да се налага да водят административни войни.
0,001% риск или 100% риск
През последната година срещнах родители на деца с кожни проблеми, деца с автоимунни заболявания и всякакви други усложнения, описани в листовките. Според изказванията на участниците в проведените телевизионни дебати ваксините нямат почти никакви странични ефекти и дори официално регистрираните случаи на нежелани реакции са единични. Но това звучи доста несериозно на фона на световната практика. В много държави има специални регистри за постваксинални усложнения, където всеки родител може да подаде сигнал и по този начин да се събира обобщена база данни. Също така съществуват и фондове за компенсиране на пострадалите от ваксини. В листовките им са описани всички нежелани реакции. Да, вярно е, че много от тези ефекти са с вероятност 0,001%, но когато това се случи на мен, вероятността се превръща в 100%. Имам познания по статистика от университета и мога да преценя какво означава вероятност 0,001%, но житейските ми познания ме научиха, че сухата статистика боли много, когато се случи именно на мен.
Колективна отговорност или родителска безотговорност
Кой може да каже докъде стига личната отговорност към себе си и откъде започва отговорността към обществото? Когато аз и съпругът ми сме вкъщи заедно с детето ни, което не може да спи от сърбежи, болки и рани, дали има представител на държавата, който да ни подкрепя, да стиска заедно с нас ръцете на детето и да го люлее до безкрай, за да изкараме още една безсънна нощ и да посрещнем утрото?! Безотговорно е родителите да са супер информирани на тема бебешки колички и столчета и изключително неинформирани на нежелани реакции от ваксини.
Българското общество трябва да има право на избор, на информирано съгласие и неприкосновеност на личността, които са му отнети по отношение на ваксините.
* Бележка 1: Тук е мястото да отбележа, че нищо не съм чела по темата във форумите bg-mama. Знам езици и с много четене се научих да разбирам и професионална медицинска лиература.
** Бележка 2: Всички хейтъри, които ще коментират по-горните редове, могат да го правят само в случай че имат поне едно дете и след като са разгледали списъка с материали във „файлове” на групата (https://www.facebook.com/groups/161283897242551/files/)
Авторката предпочита да остане анонимна
