Когато чух от устата на кандидат-премиера Кирил Петков, че министерството на икономиката се разделя на икономиката и индустрията от една страна и от друга – на иновациите и разтежа, се зарадвах, че дуетът Петков&Василев най-вероятно ме четат. Ако не те, то техните подгласници непременно са прочели онова, което публикувах в Actualno.com. Този факт наистина е радостен за мен, защото най-сетне, след 20 г. писане и брисане от моя страна, както и след елегантното набиване в главите на моите студенти и най-вече на тези, от които зависи просперитета на нацията, се усещам като че ли разбран до голяма степен. Макар че с акта на роенето на министерството на икономиката чиновническата армия ще се удвои от министъра до чистачката. Но, хайде да не издребняваме, защото в очите на даскала като мен е много важно да види някакъв, макар и засега само обещаващ, резултат от водената борба в продължение на половината от моя живот. А, както е известно, даскалът не живее на този свят за да бъде финансово богат. Той иска да е единствено духовно богат и, ако може, и разбран.
Е, както става ясно икономиката не отпада от заглавието на първото, роило се министерство, защото армията от икономисти и пишман-икономисти са тези, които в наше време имат самочувствието, че държат здраво дядо Боже за шлифера. Но, след като свенливо, и макар и на второ място, се появи и думичката индустрия, като част от заглавието на едното министерство, значи че нещата според мен вървят в правилната посока. Защото икономиката (в превод стопанството) е хуманитарна наука за изследване на развитието на стопанството на една държава. Само че стопанството се определя от всички стопански сектори: индустрия, земеделие, енергетика, образование, наука, технологии, здравеопазване, обществените дейности, спорта, че даже и културата (Къде без култура?). Иначе казано, ако в едно подобно министерство на икономиката става дума за насърчаване на всички изброени по-горе дейности, можем да говорим за типичното мега- или дори за хиперминистерство. И, след като съвсем правилно управлението на всички останали отрасли освен индустрията са извън това министерство е целесъобразно то да има като свой обект само и единствено индустрията, която заедно със земеделието са двата стълба в стопанството на една държава. Съответно и името на министерството трябва да бъде на индустрията, но... нека не бъдем максималисти. Впрочем, само за сведение и особено на младите хора, през далечната вече 1992-ра, в рамките на първото българско демократично правителство, въпросното министерство се казваше на индустрията и министър беше съвсем закономерно инженер, а не икономист. Друг е въпросът за това какво успя и какво не успя да направи това правителство и в частност тогавашното министерство на индустрията.
А иновациите като подход са само и единствено творческа дейност. И ако някой си представя, че е възможно един човек или група хора да възложат някому да направи иновация, ще се получи точно това, което ставаше по времето на соц-а. В усърдно управляваните отгоре съюзи на композиторите, художниците, писателите, журналистите и прочие обществени сдружения, добре стимулирани (разбирай добре платени) нашенци-"творци" създаваха хвалебствени песнопения, платна и словоизлияния, отнасящи се за онази единствената партия, която се пишеше с главното П. Като крайни резултати от това „творчество“ останаха дебели партитури на оратории и кантати, посветени на „Девети септември“ и „Партията“; пълни тавани на министерства (справка в МОН) с маслени портрети на знатни тъкачки-многомашиннички, доячки и партийни величия от онова време; тонове хартия, годна само и единствено за вторични суровини.
Добре е да се знае и помни, че панталоните от брезент, известни повече като дънки, които носим масово в днешно време, са основаващи се върху персонално защитен патент от американеца-шивач Ливайн (Леви) Щраус в 1850 г., а днешната фирма „Леви Щраус“ има годишен оборот от ~2.10^9 $, като нито един чифт дънки вече не се шият в Америка, а навсякъде по света. А иновации са създавани целенасочено в Менлоу парк (Йелоустон) от преди точно 150 г. в рамките на персоналната активност на Томас Алва Едисън. За него са работили световно известни личности като Никола Тесла и Роберт Бош.
В наше време водещият световен иновационен център се намира в рамките на Масачузетския технологичен институт, където в ъгъла на една лаборатория през 1939 г. са започнали да работят още като студенти Бил Хюлет и Дейв Пакард. По едно време, когато бях млад и прост асистент, моят шеф-катедра ми даде една труднонамираща се, но много ценна книга с думите: „Николай, прочете тази книга! От нея сигурно ще изскочи някой заек за теб“. Заекът изскочи, но не от чуждата книга, а от гънките на мозъчната ми кора. С други думи, поддържам тезата, че иновацията е преди всичко персонален продукт и дори когато тя целево се стимулира няма сигурност, че непременно ще се роди. Не ми се искаше, но няма как да не попитам: какво стана с финансираната целево българска ваксина срещу ковида? Има ли я, няма ли я? Или имаше само едни поредни добри намерения за нея, докато някои частни фирми по света бързо създадоха своите ваксини, натрупаха милиарди печалби от тях, като оставиха и милиони във вид на данъци за техните държави. И пак ще кажа: иновацията е персонална дейност, която административно се обслужва у нас много успешно от Патентното ведомство. Какво точно ще прави новото министерство на иновациите и растежа засега не е ясно. Но, както казват руснаците: ще поживеем и ще видим. Дано по-скоро.
Накрая, много бих искал същото това министерство да не бъде отнесено към списъка от групата министерства на изобилието, истината, мира и любовта, обекти на повествованието в знаменития антиутопичен и политически роман „1984-та“ на Джордж Оруел. Желая успех на новосъздаденото ведомство и персонално на новия министър, а ако това дело успее, може сериозно да се замисля дали следващия път да гласувам за днешния мандатоносител.
Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.
