През последните месеци в българския политически живот се говори все по-наедро, все по-банално и все по-фалшиво. Експлоатират се мантри и безпринципни модели, които отдавна са загубили своята смислена стойност, а настоящите и новите играчи грабят от общия пай, като едните замерят с парчета от него противниците си, а другите - съюзниците си. И все тъй в името на суверена. И все с добре отработени похвати, обвити иначе в целофан втора ръка.
От едната страна са всички онези, които чрез всевъзможните варианти започват да се подготвят за предстоящите предсрочни избори. Тепърва им предстои да говорят глупости за ценности и принципи. Тепърва им предстои да ухажват бъдещи партньори като трамплин към властта. Тепърва им предстои да ни убеждават, че те вече не са същите, както преди, че са преживели "нравствен катарзис", че целта им е алтернатива на статуквото и борба със силните на деня, и че всичко това можело да стане само с минаване през управлението на държавата.
И така "в името на суверена" ще бъдат похарчени нови милиони за провеждането на като цяло безсмислени избори по стари правила и с омръзнали състезатели, в името на суверена ще се осъществят "исторически компромиси" и тежки коалиции, в името на суверена всички дружно ще работят за демокрация и за себе си.
Но уви - историята помни все отвратителни зверства, правени "в името на народа".
От другата страна пък са застанали онези, които с действията си скоро няма да преминат по дългия червен килим на властта. Те обичат да разглеждат себе си като самоотвержени личности, които са готови на всяка цена да погинат на барикадите "в името на суверена". Имат и според тях успешни планове за управление на страната, ако оцелеят след ожесточените битки по пътя към върха. Често пъти увличат разни идеалисти около сладкодумните си приказки, които след това стриват между обущата си, когато престанат да се хранят от идеите им.
И барикадите се ползват като писта към успеха, но от тях поне може да излезеш без прекършено достойнство и морал. Ако искаш. Ако ти стиска. В последно време от нашенските барикади обаче все тъй излизат борци еднодневки, които воюват "в името на народа", докато ароматът на властта не ги отрезви за истинската им роля.
В такъв смисъл и от едните, и от другите особено благо за този народ не произтича. Той все слуша и гледа мили очи и на моменти неандерталски популизъм. А суверенът има нужда само от професионалисти, които да виждат през неговите нужди и да не експлоатират потребностите му за егоцентризма си. Всичко останало е плява и не е важно.
Автор: Румен Скрински
