Убийството на студента Марио Данчев в Студентски град се оказа поредният нещастен случай, актуализирал позабравения диалог относно статута на стопанисване и режима на пребиваване в „малкия Лас Вегас”, печално известен още като „Студентски град на смъртта”. Като по сценарий след раздухване на нещастието по медиите заваляха изказвания от страна на министри, бяха заети сериозни обществени позиции, отправиха се обещания за промени, за взимане на крупни мерки и прочие. И... темата за реда в „Студентски град” отново дойде на мода.
Нека не бъдем голословни и представим малко черна статистика по темата, предхождаща последния смъртен случай от 29-ти февруари т. г.:
На 5 декември 2008 г. 20-годишният студент по фармация Стоян Балтов бе пребит до смърт пред дискотека "Амнезия" в Студентски град в София. Трима са изправени пред съда по обвинение за убийство, но досега осъден по делото няма.
На 23 ноември 2010 г. 19-годишният студент от УАСГ Денис Пехливанов е с опасност за живота след тежък побой в близост до дискотека в Студентски град.
На 18 юли 2010 г. двама младежи от Перник са жестоко пребити след почерпка в заведение в Студентски град. Единият от тях е настанен в болница с опасност за живота.
На 6 ноември 2011 г. 26-годишен студент от Американския университет в България е със счупен череп след сбиване между младежи в дискотека в Студентски град.
Накратко – поредният смъртен случай създаде благодатен материал за „предъвкване” от родните медии и за симулиране наличието на гражданско общество с обществена позиция. Лично аз бих пропуснал да цитирам изказвания на Росен Плевенлиев, Сергей Игнатов, Ректора на УНСС проф. Стати Статев или пък кмета на район „Студентски” - Димитър Дилчев. Поради добрата работа, която са свършили колеги от бранша, разпространявайки оградените с кавички хвърковати фрази на упоменатите по-горе лица по каналите на целокупната българска медийна мрежа. Не, няма да ви кажа какво по въпроса е казал този или онзи...
Но вместо това обаче, ще задам някои въпроси. Къде би трябвало да се търси причината за поредното нещастие? В множеството увеселителни заведения, изникнали като гъби след зората на „Демокрацията” в Студентски град? Или в бездействието на органите на МВР? Прането на пари в държавните университети, отдали под аренда площи и сгради, използвани за изграждане на увеселителни търговски заведения за продажба на алкохол вместо за библиотеки, например? Възможностите са много, и отговорът едва ли се крие само в една.
Къде точно се крие първоизточникът за мнозинството от нещастията и злополуките, постоянно случващи се в нашето общество?
Всички от гореизброените инциденти, някои от които завършили фатално, са били предизвикани от групи младежи под въздействието на алкохол. А алкохол се продава навсякъде. Далеч съм от мисълта, че при така стеклите се обстоятелства би могло да се говори за затягане на режима в Студентски град по отношение продажбата и употребата му. Какво обаче може да се направи? Да бъдат спуснати отгоре железни драконовски мерки, забраняващи внасянето и употреба на алкохол в студентските общежития? Да се въведе вечерен час? Да се превъзпитат тези вече изградени (или по-скоро „изродени”) като личности младежи, бъдещият елит и гордост на Нацията?
Не знам дали със задаването на тези фундаментални и отвеяни въпроси не действам по аналогичен начин с мнозинството обществени и държавни личности, изявили позиция по въпроса. На нас не ни трябва принципна позиция, трябват ни конкретни действия и мерки.
Какво трябва да се направи, за да спрат убийствата и пиянските свади? Възможно ли е изобщо да се направи нещо конкретно в тази насока? Или просто трябва да свикнем, че животът е борба, и падналите в нея са нещо обичайно. Да се затворим, да запалим свещ и да се помолим това да не се случва на нас и нашите близки...
Или пък трябва да потърсим вина навън, както винаги. Да осъдим бедните и бездейни държавни институции поддали се на търговския си нюх и позволили някогашната територия на Алма Матер да се развие до това, което виждаме днес.
„Да затворим всички дискотеки, децата ни са отишли там да учат, а не да гуляят!” – биха възкликнали задружно всички майки на студенти от провинцията. И може би ще имат право. Все пак повечето описани инциденти са се случили след посещение на питейно заведение. Заведението обаче, мисля, е предпоставката, а основния причинител, вероятно е алкохолът. Алкохолът, в комбинация с бушуващи хормони и липсата на култура за употребата му.
И тук възникват редица въпроси - можем ли да забраним алкохола? Искаме ли това да се случи изобщо и трябва ли? И дали обществото би подкрепило такава фундаментална кауза? Едва ли... Точно тук и сега, в нашата бедна и окаяна държавица. Нима пиянството на един народ не е последният устой, който продължава да поддържа мнимото съществуване на т. нар. общество? Неслучайно един от лозунгите в протестите срещу акциза на ракията беше: „Свободата си даваме, ракията не”...
Възможно ли е проблемът да получи универсално решение, тогава?
Едва ли. Можеш да спреш някой да пие, но не можеш да го спреш да прави пиянски глупости. Дали проблемът не опира до възпитанието? Дали не сме му „изтървали края” още преди време. С насилието в училище, с липсата на морал, устои и ценности в условията на крайна бедност и мизерия. Трудно е за един човек да бъде морален, когато е гладен, по същия начин, по който е трудно да не бъде агресивен, когато е пиян. Има твърде много неща, които провокират агресията на пияния човек в тази среда, не мислите ли? Особено в Студентски град...
Но нека погледнем нещата от един друг ъгъл, по-психологически...
В какво вярват сегашните подрастващи? Единствено в себе си и своите близки, мисля. Не вярват на държавата, на институциите. За тях те са врагове. Единствените хора, пазещи гърба ти, са твоите приятели. Приятели, с които заедно си се борил срещу въображаеми злодеи в детската градина, с които се пазите един друг от по-големите в училище и рекетирате по-малките. Приятели, с които се напивате и излизате да вилнеете из Студентски, напук на този крив и грешен свят, който не иска да ви приеме и в който вие просто не се вписвате...
Забележете, драги читатели, че във всяко от изброените нещастия са участвали групи от младежи и насилието е било предизвикано от злоупотреба с алкохол.
Проблемът според мен е във възпитанието и възприятията на младите хора. Липсата на чувство за общност, ако щете, и фундаментални чувства като любов към ближния и чувство за идентичност и единност. Защото, ако за младежите е нормално да се съревновават, то убийствата на тази възраст далеч не са нещо обичайно. Сякаш в днешната действителност всеки млад е сам за себе си, няма държава, няма общност, към която да се присъедини, няма идея, която да го обедини с останалите. В такава среда избуяват идеи, проповядващи отговор на насилието с насилие, които в последствие неминуемо мутират в открити и безпричинни призиви към насилие срещу чуждото и непознатото. „Да набиеш някого, само защото сега ти се е паднало сгоден момент, да го научиш на урок, предварително и в аванс, тъй като и той би ти отвърнал със същото ако имаше преимущество”. Твърде често подобни мисли се въртят в главата на пияните тийнейджъри, гимназисти и студенти. За жалост.
Къде е проблемът, питам се отново? В нашето болно като цяло общество ли? Във всеки един от нас ли? Липсата на педагогическо възпитание, проблемите в образователната система. Лошото възпитание в семействата и крахът на семейния морал, предизвикан от раздори за пари, довели до емиграция на родители към Италия, Гърция и Германия? Причините са навсякъде около нас...
Какво би било решението? Какво би могло да промени ситуацията като цяло към по-добро?
Трудно е да се намери ефективно решение на проблема – тук и сега. Дори и т. нар. „увеселителни заведения” да бъдат затворени, в което аз лично дълбоко се съмнявам. Лично според мен ключът е в любовта и възпитанието на децата в семействата. От най-малка възраст. Ясно разграничаване на добро от лошо, възпитаване на любов към ближния, колкото и хвърковато да звучи това в днешните пазарни условия.
Обичайте се и пазете децата си, драги съграждани, единствено това бих ви посъветвал на финал. Възпитавайте ги с любов и към любов. Това е ключът, това е панацеята, която винаги би дала единствено позитивен резултат. Въпреки всичко и въпреки управляващите...
