Вчера, петък, 13-ти, културният министър Вежди Рашидов явно показа, че възнамерява да сложи край на проточилата се две години сага с Класическата гимназия.
Не вярвах, че така ще стане, но стана: Именно г-н Вежди Рашидов с категоричната си позиция за първи път разграничи в кратката история на българската демокрация "граждански протест" от "градски каприз". Забавното в случая е, че последният бе крещян 2 седмици в лицето на обществеността под формата на донякъде дивна „селения”, а под него клокочи всъщност дълбок провинциален комплекс.
Проблемът е сериозен, касае всички и донякъде се радвам, че именно НГДЕК стана повод за това. В хода на развитието на гражданското общество и особено след протестите от лятото на 2013г. в гражданите се оформи погрешното мнение, че всеки протест против политиците е правилен, защото те по презумпция са "корумпирани гадове" и обратно - у политиците /предимно в дясно/ се зароди порочната управленска диспозиция да "клякат" пред всякакви граждански разтерзавания.
Раждането на гражданското общество бе нещо добро, но това мислене "ангро", което няма усет да разграничава нещата, взе да стана нещо противно и вредно, защото по същество това е доброто старо байганьовско "Всички са маскари", но облечено в новата премяна на "красивите и умните". Т.е. - това е рудимент от старото ни политическо тяло, калцирал се и оцелял в новото и като такъв следваше да бъде изрязан и хвърлен в септичната яма на обществените долни страсти.
Не вярвах, че тъкмо Рашидов ще се окаже инвазивният хирург, не защото по характер не е прям, директен и решителен човек. Напротив- е! И това е публично известен факт! А защото той встъпи във втория си мандат по време на доста бурни води и беше логично да е по-търпелив на граждански протести.
Вероятно и "групата от Сребърна" /като стана дума за пеликани/ е разчитала именно на това, иначе беше необяснимо защо толкова дълго Рашидов ги изчака да го кълват по носа. Но ето че май го прекълваха! Опашката твърде дълго въртя кучето…Време беше търпението му да се изчерпи, да престане да ги „черпи” и да плаща чуждата сметка на Петър Стоянович! За което следва да бъде похвален за куража и волята да постави Закона над цялата флора и фауна, където му е мястото.
И стана ясно: не всеки протест е справедлив и не всеки политик е корумпиран.
Колкото и да е невероятно, понякога е обратното. За нас, редовите добри граждани, остава да развием в себе си усет да разграничаваме едното от другото и да заявим ясно: когато нещата опрат до това под формата на граждански протест група хора да настояват министъра да извърши нещо незаконно и ако трябва да влезе в затвор за това, то значи нещата са минали границите на нормалното и са отишли в "Приказки под шипковия храст". И е редно да си спомним, че "в началото бе Словото", а не приказките...
Автор: Орлин Йорданов
